Джордино бързо се изправи, изтръска снега от главата и раменете си и се усмихна на Кейс, който го гледаше апатично.
— Трябват ви само пет минути с малко гореща супа, приятели — заяви Джордино, грабна Куинлън като парцалена кукла и го смъкна в лодката, после хвана ръката на Кейс и дръпна и него. Далгрен извади сухи одеяла от един сандък и бързо зави и двамата, после попита:
— Можеш ли да достигнеш другия?
Джордино погледна клатещата се снежна буца, която се издигаше на два метра над главата му.
— Да. Но не гаси двигателя. Мисля, че това ледено кубче всеки момент ще се разпадне.
Закатери се по леда, като удряше с юмрук, за да закрепи ръката си, после правеше същото й с крак. Айсбергът се клатеше и въртеше и на няколко пъти Джордино насмалко да падне във водата. Изкачи се възможно най-бързо, подаде глава над ръба и видя проснатия по корем Бю. Хвана го за единия крак, дръпна го, нагласи го на рамо и внимателно започна да се спуска.
Бю беше отпуснат като чувал с картофи, но силният италианец изобщо не си поплюваше — бързо направи няколко стъпки и скочи с него в гумената лодка. Сложи го до останалите, а после запъна силните си къси крака в ледената буца и избута лодката от нея, та да се отдалечат по-бързо.
В този момент огромна вълна връхлетя върху лодката. Джордино се преметна вътре и затисна проснатите на дъното мъже с тялото си.
Лодката застана почти вертикално. Голямата вълна отмина с порой от ледени пръски и лодката хлътна в браздата зад нея. Далгрен обърна лодката с носа към следващата вълна, която бе съвсем малко по-малка.
Щом опасността отмина, Далгрен и Джордино се обърнаха и видяха как двете вълни се стоварват върху айсберга. Първата го преобърна настрани и преди той да се изправи, връхлетя и втората.
Когато вълните отминаха, на повърхността се клатушкаха само ледени късове.
Ако не бяха дошли в последния момент, Бю, Кейс и Куинлън щяха да бъдат пометени в леденото море от вълните близначки и щяха да загинат за секунди.
30.
Добре опакованият Руди Гън ги чакаше и щом пристигнаха, прати ранените в медицинския пункт. Бю и Кейс бързо дойдоха на себе си, но Куинлън остана в безсъзнание няколко часа, въпреки че корабният лекар полагаше всички усилия да повиши телесната му температура. Сърцето на Куинлън на два пъти спря да бие и двата пъти бяха положени трескави усилия да бъде съживен. Накрая температурата му достигна 37 градуса, а кръвното му налягане се стабилизира.
Веднага щом се преоблякоха, Джордино и Далгрен отидоха при Гън на мостика.
— Известно ли ни е дали е възможно там да има и други оцелели? — попита Гън двамата си уморени колеги.
Далгрен поклати глава.
— Попитах единствения човек в съзнание същото. Каза ми, че в станцията имало още двама души, но бил сигурен, че и двамата загинали, когато корабът се врязал в лагера.
— Кораб?
— И не какъв да е кораб — намръщено продължи Далгрен. — Боен кораб на военноморския флот на САЩ. Смачкал леда й унищожил научната база.
— Не може да бъде! — възкликна Гън.
— Само ти предавам какво ми каза човекът.
Гън замълча, но изражението му остана недоверчиво.
— Въпреки това ще потърсим още малко — каза накрая. — Поздравявам ви за тази героична спасителна операция, особено при тези ужасни условия.
— Далгрен да е герой? — подхвърли Джордино. — Това не мога да го приема.
— Заради тази забележка вече почти твърдо решавам да не ти дам и капка „Джак Даниълс“ — върна си го Далгрен.
Джордино сложи ръка на рамото на тексасеца и го изведе от мостика.
— Само една глътка, приятелю, и ще уредя да станеш герой на всички времена.
През следващите два часа „Нарвал“ преброди околностите, но сред парчетата лед попадна само на разпокъсаните остатъци от син навес. Накрая Гън неохотно нареди търсенето да се прекрати.
— В Прудхоу имат по-добри съоръжения, но Туктояктук е с осемдесет километра по-близко от останалите пристанища. Имат и летище — обясни Стенсет, докато гледаше картата на северноамериканското крайбрежие.
— Да предпочетем по-близкото място — реши Гън. — Най-добре ще е да ги свалим на сушата час по-скоро. Нека бъде Туктояктук.
Градът се намираше на северноканадското крайбрежие, на изток от границата с Аляска. Областта беше доста на север от Полярния кръг, а и отвъд северната растителна зона — хълмист каменист терен, през повечето време покрит със сняг.