Един от служителите в Белия дом придружи Сандекър до северозападния вход на Овалния кабинет. Около масичката за кафе бяха насядали шефът на кабинета, съветникът по националната сигурност и секретарят по отбраната. Самият президент седеше малко встрани и тъкмо си наливаше кафе.
— Да налея ли и на теб, Джим? — попита Уорд. Под очите му още имаше тъмни кръгове, но погледът му изглеждаше по-енергичен от последния път, когато Сандекър го беше посетил.
— Разбира се, Гарнър. Без мляко, ако обичаш.
Останалите висши чиновници изгледаха с ужас Сандекър, че се обръща към президента на малко име, но той не се тревожеше от това. Не се тревожеше и Уорд. Президентът подаде на Сандекър кафето, отпусна се в златния стол с висока облегалка и каза:
— Изтърва фойерверките, Джим. Канадският посланик току-що ни вгорчи живота заради двете произшествия в Арктика.
Сандекър кимна.
— Знам. Току-що го видях в коридора. Изглежда, го приемат доста сериозно.
— Канадците се тревожат от плана ни да отклоним прясна вода от Големите езера, за да заредим стопанските си водохранилища в Средния запад — обади се шефът на генералния щаб Мийд. — Освен това не е тайна, че популярността на министър-председателя е намаляла много и шансовете му в предстоящите избори са твърде скромни.
— Има също така данни, че се работи против настаняването на нашите петролни компании в канадските арктически области — добави съветникът по националната сигурност, ниско подстриганата руса Мос. — Канадците са развили силни собственически чувства около арктическите си резерви на петрол и природен газ, които стават все по-важни.
— Сега едва ли е най-подходящият момент да ни обръщат гръб — отсече Мийд.
— Искаш да кажеш, че моментът не е подходящ за нас — уточни Сандекър.
— Имаш право, Джим — съгласи се президентът. — Канадците наистина държат силни карти.
— И вече са започнали да ги разиграват — продължи мисълта му Мос. — Посланикът недвусмислено подсказа, че министър-председателят Барет възнамерява да въведе пълна забрана за преминаване на съдове с американски флаг по канадските арктически водни пътища. Смятат да приемат всяко нарушение като посегателство срещу териториалните води и да го накажат с военни средства.
— Министър-председателят не е особено деликатен — подхвърли президентът.
— Стигнал е дотам, че е накарал посланика да намекне, че на дневен ред са и намаленията в износа за САЩ на петрол, природен газ и хидроелектрическа енергия — напомни Мийд, най-вече за Сандекър.
— Започва да играе мръсно — възмути се Сандекър. — В момента получаваме деветдесет процента от внасяния природен газ от Канада. Знам и че разчитате на добавка от пролива Мелвил, за да разрешим енергийните си проблеми за деня — добави той, обърнат към президента.
— Не можем да изложим на риск вноса на този природен газ — отсече президентът. — Той е твърде важен за преодоляване на енергийната криза и за стабилизация на икономиката.
— Действията на министър-председателя са в услуга на кампанията му за национален суверенитет, с която напоследък се опитва да съживи западащата си популярност — отбеляза Мос. — Той сграбчи идеята за търговските възможности на свободния от ледове Северозападен проход преди няколко години и сега с всички сили защитава претенциите на Канада за собственост. Това се връзва чудесно с новооткритата привлекателна сила на традиционализма там.
— В тези арктически ресурси се крие разковничето за голяма власт — вметна Мийд.
— Руснаците вдигат шум по същия повод — намеси се отново Сандекър. — Законът за морските договори на ООН вече отвори вратата за допълнителни имперски стремежи в Арктика по отношение на подводните продължения на земните територии. Всъщност ние се присъединяваме в споровете за подводни земи, каквито отдавна водят канадците, руснаците, датчаните и норвежците.
— Това е вярно — съгласи се Мос. — В потенциалните ни претенции обаче не влиза натрапването в канадски води. Всъщност цялата истерия се дължи на Прохода. Може би защото тъкмо той е ключът за достигането на тези арктически ресурси и за по-нататъшния им транспорт.
— На мен ми се струва, че канадците имат доста добри правни основания да смятат Прохода за част от териториалните си води — каза президентът.
Секретарят по отбраната настръхна. Бивш военен моряк като Сандекър, той дълги години бе ръководил една от важните петролни компании, преди да се заеме с обществена работа.