— Господин президент — започна той с дълбокия си глас, — позицията на САЩ винаги е била, че Северозападният проход е по същество международен. Мога да добавя, че и по законите на морската традиция транзитното преминаване през смятаните за международни водни пътища също е разрешено.
— Ако приемем, че отношенията ни с Канада са приятелски, трябва ли да ни тревожи, че смятат Прохода за свои териториални води? — попита президентът.
— Като го правят, те бойкотират прецедентите в Малака, Гибралтар и Баб ел Мандеб в Червено море — прояви отличната си памет Мос. — Тези водни пътища са отворени за търговски кораби от всички страни по света, да не говорим за нашия военен флот.
— Да не говорим и за Босфора и Дарданелите — допълни Сандекър.
— Всъщност — продължи Мос, — ако възприемем друг стандарт към Северозападния проход, това може да накара, да кажем, малайците да потърсят друго правно решение за трафика през Малака. Този ход е просто прекалено рискован.
— Да не забравяме и подводния си флот — напомни Сандекър. — Бихме могли съвсем лесно да го изтеглим от арктическата област.
— Джим е абсолютно прав — намеси се секретарят по отбраната. — Ние и до днес си играем на стражари и апаши с руските разузнавателни самолети там, а сега ни се налага да се безпокоим и за китайския флот. Там току-що изпробваха нов клас изстрелвани от подводници балистични ракети с обхват осем хиляди километра. Обяснимо е, че следват примера на руснаците и скриват подводниците си под леда. По този начин запазват способността да нанесат първи удар. Господин президент, Арктика ще остане от първостепенно значение за националната ни отбрана. Не можем да си позволим да се откажем от морски пътища, които са само на крачка от собствените ни граници.
Президентът отиде до източния прозорец и погледна към розовата градина.
— От това няма къде да се скрием. Все пак не е нужно да ставаме маниаци на тема недоверие. Предлагам доброволно да си наложим забрана за деветдесет дни. Искам на всички плавателни съдове под американски флаг, включително и на подводниците, да се забрани дори да доближават канадските арктически води през този период. По този начин всички участници ще могат малко да поохладят чувствата си. А после ще се помъча да уредя среща с министър-председателя Барет, на която ще опитаме да възвърнем малко здрав разум във взаимоотношенията си.
— Чудесно предложение — приветства го Мийд. — Ще говоря още сега с държавния секретар.
— Господин президент, има още нещо — започна секретарят по отбраната. — Бих искал да помислим за военен план за възможен наш ответен удар, ако събитията се развият в тази посока.
— Боже мой! — възмути се президентът. — Та ние говорим за Канада.
В стаята настъпи мълчание. Гарнър гледаше мрачно секретаря по отбраната. Накрая каза:
— Направете каквото трябва. А доколкото ви познавам, сигурно вече сте разработили цялостен план за окупация.
Секретарят по отбраната не каза нищо, за да опровергае обвинението на президента.
— Струва ми се, че трябва да насочим усилията си за разследване на това кой е раздразнил канадците и защо го е направил — подхвърли Сандекър. — И какво точно знаем за тия два инцидента?
— За съжаление много малко, тъй като и двата са станали в отдалечени райони — отвърна Мос. — В първия е участвал търговски превозвач под американски флаг, който е ударил един канадски крайбрежен катер. От канадците знаем, че съдът е бил малък контейнеровоз на име „Атланта“. Канадците смятали да го заловят по-нататък в Прохода, но той така и не се появил. Мислят, че може да е потънал, но нашите анализатори твърдят, че може незабелязан да се е върнал по обратния път към Атлантическия океан. От морските регистри се вижда, че има десетина кораба с име „Атланта“, макар че само един е с тези размери. От три седмици е на сух док в Мобийл, Алабама.
— А може канадците да имат право и корабът да е потънал от собствените си повреди при сблъсъка — допусна президентът. — Иначе трябва да приемем, че данните им са погрешни.
— Странно е, че са възнамерявали да използват Прохода и после са изчезнали — отбеляза Сандекър. — А какво да кажем за ледения лагер в Бофортово море? Според справката изобщо не сме имали плавателен съд в онзи район.
— Така е — съгласи се Мос. — Но и тримата оцелели твърдят, че са видели сив военен кораб под американски флаг да се врязва в ледения лагер. Един от тях казва, че при носа е бил отбелязан номер 54. Фрегата 54 в момента е в района.