Гоайет гледаше Зак, без да мига, и се чудеше дали не е сбъркал с възпирането му този път.
— А собствената ти къртица навярно в момента продава резултатите на някой от конкурентите ти — продължи Зак.
— Животът му няма да е дълъг, ако го прави — измърмори Гоайет. — Този проект ще убие разширението на заводите за преработка на въглерод, което съм започнал. И още по-лошо, ще върне рафинериите на Атабаска в играта, дори ще им даде възможност да се разширят. А това ще смъкне цената на битум от Атабаска и ще съсипе споразумението ми с китайците! Няма да го допусна!
Зак се изсмя на предизвикания от алчност гняв на Гоайет, който бе докарал магната до бяс. Посегна към джоба си, извади малко сиво камъче и го плъзна по масата. Гоайет инстинктивно го спря с ръка.
— Мичъл, Мичъл, Мичъл… Ти не виждаш най-важното. Къде се загуби големият пазител на околната среда, кралят на зеленината, най-добрият приятел на природата?
— Какви ги дрънкаш? — озъби се Гоайет.
— Ти държиш всичко в ръцете си. Минералът рутений. Известен иначе като катализатор на изкуствената фотосинтеза. Той е ключът към всичко.
Гоайет огледа камъчето.
— Продължавай.
— Рутеният е по-рядък от златото. На пръсти се броят местата по света, от които са го добивали, и всички мини са изчерпани. Тази проба е взета от геоложки склад в Онтарио, който може да е последното място, където го има. Без рутений изкуствена фотосинтеза не може да има и твоят проблем е разрешен. Не казвам, че може да се направи, но който контролира доставката на минерала, владее и решението за глобалното затопляне. Помисли си как биха те боготворили приятелите ти от зеленото движение.
На Гоайет бе поднесена съвършената примамка от алчност и власт, която да накара механизмите му да работят. Зак почти долови доларовите знаци в очите му, които припламваха, докато смилаше информацията.
— Да — хищно кимна Гоайет. — Да, трябва да проучим пазара. Ще натоваря свои хора да се заемат веднага. — Замисли се, после погледна Зак. — Какво ще кажеш да посетиш склада в Онтарио и да откриеш откъде е дошъл рутеният и какви запаси от него са останали?
— Стига „Тера Грийн“ да ми осигури полета дотам — с усмивка отвърна Зак.
— Можеш да вземеш реактивния самолет — изръмжа Гоайет. — Има обаче един друг незначителен въпрос, който се нуждае от вниманието ти преди това. Едно нещо в Китимат е започнало малко да ме дразни.
— Китимат? Това не беше ли до Принс Рупърт?
Гоайет кимна и подаде на Зак факса, който бе получил от министъра на природните ресурси. Зак го прочете, поклати глава и допи мартинито си.
— Ще се погрижа за това по пътя към Онтарио — обеща той, натъпка факса в джоба си и се надигна от стола. По пътя към вратата спря и се обърна към Гоайет.
— Знаеш ли, по въпроса за твоята научна къртица Боб Хамилтън. Би могъл да му изпратиш една хубава награда за информацията. С нейна помощ можеш да изкараш много повече.
— Сигурно — изсумтя Гоайет, затвори очи и се намръщи! — И следващия път, моля те, чукай, преди да влезеш.
Когато отвори очи, Зак вече го нямаше.
33.
Когато Пит се появи на централния док към девет, най-запалените членове на яхтклуба Потомак бяха оценили прекрасното време тази неделя сутрин и вече бяха излезли в реката. Пит се обърна към един дебел потен човек, който носеше някаква туба, и го попита:
— Извинете, имате ли представа къде е завързана „Робърта Ан“?
Лицето на дебелия светна.
— А, лодката на Дан Мартин. На последния док, третата или четвъртата Стоянка. Кажете му, че Тони си иска бормашината.
Пит му благодари и тръгна към последния док.
Веднага видя „Робърта Ан“, лъскава дървена лодка с дължина тринайсет метра. Беше произведена през трийсетте години на XX век в Хонконг и цялата беше от лакирано тиково дърво и махагон, украсени с месингови завъртулки, които блещукаха на слънцето. Поддържана в безукорен вид, яхтата излъчваше романтиката на една отминала епоха. Пит се възхищаваше на изящните й линии и си представяше Кларк Гейбъл и Карол Ломбард да се возят на нея под тропическите звезди с каса шампанско на борда. Образът обаче се разби на парчета от поредицата мръсни думи, които изведнъж се разнесоха откъм кърмата. Пит се приближи и видя човек, приведен над капака, под който се намираше малкият двигател.