— Може ли да се кача на борда? — провикна се Пит.
Човекът се изправи и ядът му се стопи, когато видя Пит.
— Дърк Пит. Каква приятна изненада! Дошъл си да се присмееш на мореплавателите ми умения, нали?
— Напротив. Намирам, че „Робърта Ан“ изглежда прекрасно — заяви Пит, качи се и стисна ръката на Дан Мартин, як бостънец с гъста кестенява коса. Мартин погледна Пит с красивите си сини очи, които сякаш танцуваха с вътрешна радост.
— Опитвам се да я подготвя за регатата следващата седмица, но моторът й нещо ме ядосва. Нов карбуратор, нови кабели, бензинова помпа, а не иска да запали.
Пит се наведе над капака и огледа четирицилиндровия двигател.
— Прилича ми на мотора на стар американски остин — каза замислено, като си спомни за миниатюрната кола сглобявана през двайсетте и трийсетте години на XX век.
— Почти позна. Всъщност моторът е „Бантам“. Вторият собственик е имал фирма за продажба на „Бантам“ и явно е свалил оригиналния двигател и го е сменил с „Бантам“. Вървеше отлично, докато не реших да му направя основен ремонт.
— Винаги става така.
— Ще пиеш ли една бира? — предложи Мартин, докато бършеше ръцете си с кълчища.
— Малко ми е рано.
Мартин отвори с крак близкия сандък за лед, бръкна в него и измъкна бутилка „Сам Адамс“. Отвори я, опря гръб на перилото, отпи голяма глътка и каза:
— Не вярвам да си дошъл тук да си говорим за лодки.
— Не, това е допълнителната ми награда — усмихна се Пит. — Всъщност, Дан, се чудех какво можеш да ми кажеш за експлозията в лабораторията на университета „Джордж Вашингтон“ миналата седмица.
— След като директорът на Националната агенция за морско и подводно дело не се обажда в кабинета ми, предполагам, че това е неофициално разследване.
— Абсолютно неофициално — потвърди Пит.
— И какво точно те интересува? — Мартин върна погледа си към бирата и започна да разглежда етикета й.
— Лиза Лейн, сътрудничката, чиято лаборатория е взривена, е близка приятелка на жена ми. Току-що бях влязъл в сградата, за да й дам един доклад, когато стана експлозията.
— Изненадан съм, че никой не е убит. — Мартин поклати глава. — Но взривът явно е бил разчетен така.
— Имате ли хора, които работят по случая?
— Да. След като вашингтонската полиция не можа да определи причината, му сложиха етикета потенциален терористичен акт и извикаха нас. Преди няколко дни изпратихме там трима агенти.
Дан Мартин беше директорът на звеното по вътрешен тероризъм към ФБР при подразделението по контратероризъм към Бюрото. Както и Пит, Мартин имаше слабост към стари коли и лодки и се беше сприятелил с директора на НАМПД, когато и двамата бяха участвали в конкурс за стари автомобили преди няколко години.
— Значи никой не мисли, че експлозията е била нещастен случай? — попита Пит.
— Все още не можем да го заявим със сигурност, но нещата изглеждат така. Първото, което са проверили полицейските следователи, е дали не е имало теч на газ, но епицентърът на взрива е твърде далече от най-близкия газопровод. Всъщност газоснабдяването на сградата изобщо не се е пробило от експлозията, което е добре, защото иначе пораженията щяха да са много по-големи.
— Което навежда на мисълта, че източникът е бил нещо внесено. Ако причините не са в самата лаборатория, разбира се.
Мартин отново кимна.
— Докладваха ми, че вътре имало бутилки с кислород и въглероден двуокис, така че това е едно от подозренията ни. Агентите ми извършиха пълен тест на остатъците, за да видят дали в лабораторията не е внасян външен материал. Резултатите ще са на бюрото ми утре.
— Госпожица Лейн, изглежда, не вярва взривът да е причинен от нещо, което е внесла в лабораторията. Запознат ли си с проблемите, по които работи?
— Единственото, което ми казаха, е, че са някакви биохимични изследвания, свързани с парниковите газове.
Пит обясни за опитите на Лиза да създаде изкуствена фотосинтеза и за голямото й откритие преди експлозията.
— Мислиш, че случаят може да е свързан с работата й? — попита Мартин, допи бирата си и запрати празната бутилка в сандъка за лед.
— Нямам доказателства, само подозрения. Ти си човекът, който ще научи истината, когато разберете дали има внесен отвън експлозив.
— Има ли възможни виновници?
Пит тръсна глава.
— Лейн не можа да посочи съмнителни лица, когато я попитах.