Хайрам Йегър, ръководителят на компютърния център на агенцията, седеше зад големия си команден пулт и спореше с красива жена на около метър от себе си. Макар и облечен небрежно с шарена тениска и каубойски ботуши и с вързана на опашка коса, Йегър беше верен на семейството си и обожаваше двете си подрастващи дъщери. Пит знаеше, че Йегър винаги приготвя закуската за жена си и дъщерите и ако понякога се измъкваше следобед за футболни мачове или концерти, компенсираше отсъствията си до късно вечерта.
Докато се приближаваше, Пит както винаги се възхити, че жената, с която спори Йегър, не е истинска, а триизмерна холограма. Проектирана от самия Йегър като компютърен интерфейс към огромната му мрежова система, холограмната жена беше моделирана по образеца на жена му и носеше гальовното име Макс.
— Господин Пит, бихте ли помогнали на Хайрам да прозре истината? — обърна се Макс към Пит. — Не ми вярва, като го убеждавам, че дамската чанта трябва да е в тон с обувките на жената.
— Винаги съм вярвал на мнението ти — отвърна Пит.
— Благодаря. Видя ли, Хайрам?
— Добре де, добре. — Йегър разпери ръце. — Не може да се каже, че ми помагаш особено да избера подарък за рождения ден на жена си.
Обърна се към Пит и добави:
— Изобщо не трябваше да я програмирам да спори както жена ми.
Пит седна до него и се засмя.
— Нали я искаше да е максимално близка до оригинала?
— Моля ти се, кажи ми, че искаш да поговорим за нещо различно от дамската мода — изпъшка Йегър.
— Всъщност искам Макс да ми отговори на няколко минералогични въпроса.
— Хубаво е да сменим темата — намеси се Макс и погледна презрително Йегър. — С радост ще се опитам да ви помогна, господин директоре. Какво точно ви интересува?
— За начало, какво можеш да ми кажеш за минерала рутений?
Макс затвори очи за секунда, после заговори бързо:
— Рутеният е преходен метал от платиновата група, известен с твърдостта си. На цвят е сребристобял и е четиридесет и четвъртият елемент със символ Ru. Името произхожда от латинската дума rus, от която е възникнало и собственото Русия. Открит е през 1844 година от руския геолог Карл Клаус.
— Напоследък имало ли е повишено търсене на елемента?
— Качествата му на втвърдител, особено в комбинация с други елементи като титан, се ценят в някои промишлени сфери. Неравномерното снабдяване през последните години доведе до рязко повишение на цената, като принуди производителите да се обърнат към други съединения.
— И каква е цената му? — обади се Йегър.
— Това е един от най-редките минерали на земята. Според последните данни пазарната цена надвишава дванайсет хиляди долара унцията.
— Брей! — възкликна Йегър. — Това е десет пъти повече от златото. Бих искал да имам рутениева мина.
— Въпросът на Хайрам е основателен — замислено каза Пит. — Къде се добива минералът?
Макс се намръщи за миг, докато процесорите й бърникаха в базите данни.
— Доставките в момента са доста объркани. Историческите източници на изкопаем рутений през последния век са Южна Африка и Уралският масив в Русия. Около десет метрични тона са се добивали в южноафриканската мина Бушвелд, в която е имало най-високи добиви през 70-те години, но са паднали почти до нулата през 2000 година. При новите увеличени цени там няма ново производство.
— Иначе казано, мината се е изтощила — каза Пит.
— Точно така. А и в района не са откривани други находища вече повече от четиридесет години.
— И все пак остават руснаците?
Макс тръсна глава.
— Руски рутений има само в две съседни мини в долината Висим. Всъщност производството им достига върха си през петдесетте години. Тогава едно голямо свлачище унищожава и двете мини и слага край на операциите им. Руснаците ги изоставят с прогнозата, че трябва да изминат много години, преди която и да е от тях да бъде отворена отново.
— Нищо чудно, че цената е толкова солена — обади се Йегър. — А тебе какво те заинтересува това, Дърк?