— Не искам да ти се случи нещо лошо.
Кормчията на разминаващия се с тях товарен кораб видя целувката и наду сирената в тяхна чест. Тревър му помаха, после отново хвана руля. Докато насочваше лодката по канала Дъглас обаче не свали другата си ръка от тънкия кръст на Съмър.
Синьо-зеленото изследователско корабче на НАМПД стоеше както го бяха оставили и Съмър се качи на него и го подкара. Надбягваха се по обратния път към Китимат и минаха покрай завода на „Тера Грийн“ безпрепятствено. На общинския кей ги посрещна Дърк. Ходеше бавно и носеше бейзболна шапка, за да прикрие бинта около главата си.
— Как ти е главата? — попита Тревър.
— По-добре — отвърна Дърк. — Вече не блъска чак като парен чук.
Дърк се качи при Тревър. След малко Съмър дойде при тях с комплекта за анализ на водата от общината в Китимат.
— Показанията за рН са 8,1 — заяви тя, след като измери първата проба. — Киселинността е само на косъм над нивата в околните води, но разликата е незначителна.
Продължи да измерва всички свои водни проби, после премина към пробите, взети от Тревър. Резултатите бяха приблизително еднакви. След като провери и последната проба, на лицето й се изписа разочарование.
— И тук нивото на рН е отново 8,1. Любопитно, но във водите около „Тера Грийн“ изобщо няма наднормена киселинност.
— А това праща по дяволите идеята ни, че заводът замърсява с въглероден двуокис — довърши мисълта й Тревър.
— Медал за Мичъл Гоайет — с насмешка каза Дърк.
— Обаче онзи танкер… — замислено почна Съмър.
Тревър я изгледа озадачено.
— Може да няма как да го докажем, но с Дърк сме почти сигурни, че танкерът не стоварва С02 тук, а го товари.
— Не е особено логично, освен ако не го пренасят в друга пречиствателна фабрика. Или го изхвърлят в морето.
— Преди да се захванем да проследяваме танкера по половината свят, мисля, че трябва да хвърлим още един поглед на мястото, където измерихме изключително високата киселинност на водата — каза Съмър. — Проливът Хеката. Разполагаме със съоръженията за изследване. — Кимна към кораба на агенцията.
— Да — съгласи се Дърк. — Трябва да огледаме морското дъно около остров Гил. Отговорът трябва да е там.
— Можете ли да останете достатъчно, за да направите изследването? — попита Тревър с надежда.
Дърк погледна Съмър и каза:
— Получих съобщение от бюрото ни в Сиатъл. Можем да останем най-много два дни и после трябва да тръгваме.
— Това ни дава възможност да проучим голяма част от териториите покрай остров Гил — отвърна Съмър. — Можем да тръгнем рано сутринта. Ти ще можеш ли да ни придружиш, Тревър? — И го погледна с надежда.
— За нищо на света не бих го изпуснал — отвърна той.
Докато тримата напускаха дока, кафявият джип с етикет на взета под наем кола бавно тръгна по съседния път. Шофьорът — беше Клей Зак — спря за малко на едно сечище, откъдето общинският док и пристанището се виждаха като на длан, огледа двете завързани една до друга лодки, кимна доволно и пак подкара джипа.
36.
Тревър дойде точно в седем. Дърк и Съмър вече подреждаха сонарното си устройство на задната палуба. Докато Дърк намотаваше някакъв кабел. Тревър бързо целуна Съмър по бузата, после тупна на палубата една хладилна чанта и каза:
— Надявам се няма да имате нищо против прясно пушена сьомга за обед, нали?
— Разликата между сьомгата и фъстъченото масло и консервите на Дърк е от небето до земята — засмя се Съмър.
— За консервите поне не се тревожа, че може да се развалят — изсумтя Дърк, влезе в кабината, запали мотора, върна се на задната палуба и каза: — Трябва да налея гориво.
— Ето там. — Тревър посочи. — Там е по-евтино, отколкото на градското пристанище. Аз също трябва да заредя. Карайте след мен и после ще оставим моята лодка, преди да излезем от канала.
Дърк кимна и Тревър скочи на дока и тръгна към своята лодка. Отключи вратата на кабината, запали мотора и се вслуша в гърления му тон. Докато проверяваше нивото на горивото, забеляза на таблото слънчевите очила на Съмър — беше си ги забравила. Вдигна глава и я видя, че отвързва въжетата на корабчето на агенцията. Грабна очилата, изскочи от лодката и хукна по дока.
— Не трябва ли защита за тия хубави сиви очи?
Съмър вдигна глава към дъждовните облаци и се засмя.