— Днес явно няма да ми трябват, но благодаря за доказателството, че не си крадец.
Посегна да вземе очилата — и в същия миг лодката на Тревър се взриви. Тревър се хвърли върху Съмър и я събори на палубата, за да я предпази от отломките; по гърба му се посипаха парчета дърво и фибростъкло.
Адът бе предизвикан от прост бикфордов шнур, единият край на който бе свързан с четири пръчки динамит, а другият — със стартера на лодката на Тревър. Експлозията почти отнесе кърмата на канадското корабче и изравни мостика му с палубата. Кърмата бързо потъна, а обезобразеният нос остана да стърчи нелепо до дока.
Дърк изскочи на палубата. Тревър тъкмо помагаше на Съмър да се изправи. Тя не беше засегната, но Тревър нямаше това щастие — гърбът му беше в кръв от една голяма треска, забита в рамото му, а и накуцваше.
Той обаче пренебрегна раните си и закуцука към пушещите останки от корабчето си. Дърк грабна пожарогасителя и напръска няколко тлеещи отломки, които можеха да предизвикат по-голям пожар.
Съмър бързо отиде при Тревър, който притискаше раната на рамото си, взрян в останките на корабчето си. Сирените на полицейските коли се приближаваха.
— Трябва да е „Тера Грийн“ — измърмори ядосано Тревър. — Мисля, че те са убили и брат ми.
В едно пристанищно кафене на три километра оттам Клей Зак гледаше през прозореца и се наслаждаваше на кълбото дим и пламъците, които се издигаха над водата. Довърши кафето и пастата си, остави голям бакшиш и тръгна към кафявия джип под наем, паркиран на улицата.
— „Дим по водата“ — тананикаше си песента на „Дийп Пърпъл“, докато пътуваше към летището, където го очакваше частният реактивен самолет на Мичъл.
37.
Реактивният самолет направи една обиколка над летището, защото някаква по-малка машина тъкмо излиташе. След малко от кулата му дадоха разрешение за кацане и боядисаният в същия синьо-зелен цвят като морските си събратя компактен „Хокър 750“ на НАМПД съвсем леко докосна пистата, изрулира до червената тухлена сграда и спря до много по-голям самолет. Вратата се отвори и отвътре бързо излезе Пит, като се загръщаше с яке заради хладния въздух. Отиде до терминала, където го посрещна топчест човек, застанал до едно от гишетата.
— Добре дошли в Елиът Лейк. Не ни се случва често да посрещнем два реактивни самолета в един и същи ден — поздрави го той приятелски.
— Не ви ли е малко къса пистата за транспортни самолети? — попита Пит.
— Пистата ни е само хиляда и триста метра, но следващата година очакваме да я продължат. Да ви уредя ли кола под наем?
Пит кимна и след малко излезе от терминала с ключовете за един син джип форд в ръка. Разтвори картата върху капака и проучи околността. Елиът Лейк в областта Алгома на провинцията Онтарио беше малък град близо до североизточния бряг на езерото Хюрън, на 440 км на север от Детройт. Летището бе в гъстата гора само на няколко километра южно от града. Пит проследи самотния път, който вървеше на юг през планината и излизаше на бреговете на езерото Хюрън и трансканадската магистрала. На двайсет километра на запад беше целта му — градчето Блайнд Ривър, някогашен център на дърводобив и минна промишленост.
Пит се качи във форда и потегли. Пътят беше живописен, минаваше покрай планински езера и буйна река с голям водопад. Когато приближи езеро Хюрън и град Блайнд Ривър, теренът се изравни. Пит бавно подкара през градчето, възхищаваше се на чудатите дървени къщи, строени през трийсетте години. Пит продължи по шосето, докато не забеляза голям метален склад и струпани купчини камък и руда. Голям флаг с кленовото листо се вееше над табела „Миньорска кооперация на Онтарио и хранилище“.
Пит зави и паркира до входа тъкмо когато един широкоплещест човек с кафяв костюм се спусна по стълбите и се качи в чисто нова бяла кола.
Прашното помещение приличаше на музей на минното дело. В ъглите бяха струпани ръждиви колички за руда и кирки, високите рафтове бяха пълни с минни списания, по стените имаше стари снимки. Зад висок дървен тезгях се издигаше старинна банкова каса, в която, реши Пит, сигурно се пазеха по-ценните минерали.
Зад тезгяха седеше възрастен човек, който изглеждаше прашен както всичко останало в стаята. Имаше глава с формата на електрическа крушка, а сивата коса, очите и мустаците му съвпадаха по цвят с избелялата трикотажна риза, придържана с раирани тиранти. Погледна Пит над очилата си за четене, които се крепяха на върха на носа му.