Вдиша няколко глътки въздух, без да й стане нищо, после се пресегна към Тревър и натисна бутона „надуй“ на спасителната му жилетка. Жилетката бързо набъбна и издигна Тревър към повърхността. Тя огледа разтревожено лицето му, а той успя да й намигне, но очите му си оставаха празни и безизразни. Тя хвана кислородната бутилка и го задърпа към брега. Тревър едва-едва размахваше крака зад нея.
Островът като че ли изобщо не се приближаваше и Съмър започна да се отчайва: нямаше да успее да извлачи Тревър до брега. Опитваше се да не гледа към целта си, а да се съсредоточи върху ритането с плавниците, но това я накара единствено да осъзнае, че краката й са като от олово. Бореше се да поддържа скоростта, когато усети, че спасителната жилетка на Тревър се изплъзва от ръцете й. Уплашена, че потъва, тя го задърпа по-силно. И тогава една глава изникна от водата до гърдите на Тревър.
Беше Дърк. Погледна Съмър, изплю мундщука и каза:
— Премръзнал е. Вдиша ли от газа?
— Не, само от студа е. Трябва да го изкараме на брега. Как ни откри?
— Видях, че кислородната бутилка я няма, и реших, че сте се отправили към брега. Изплувах малко по на юг и ви видях.
Без да говорят повече, двамата напрегнаха всички сили, за да стигнат по-бързо до брега. Появяването на Дърк даде сили на Съмър и тя изведнъж заплува с подновена енергия. След малко издърпаха Тревър на каменистия бряг.
— Трябва да му смъкнем дрехите — каза Дърк. — Ще му дам да облече моя костюм за гмуркане.
Съмър кимна и посочи. На стотина метра, до самото море, имаше малка дървена постройка.
— Прилича на рибарска хижа. Отиди да я видиш, докато му сваля дрехите.
— Добре. — Дърк смъкна кислородната бутилка и колана с тежестите. — И не го обръщайте в голяма веселба — предупреди я шеговито, обърна се и забърза по брега.
Не биваше да губи време, защото знаеше колко опасно е състоянието на Тревър. Затича се, доколкото можа с подводния костюм, и бързо стигна къщичката. Съмър имаше право — беше дъсчена рибарска хижа за преспиване на местните рибари, по-малка и от гараж за една кола. До външната стена имаше двесталитров варел и нацепени дърва. Дърк отвори вратата и видя единично легло, печка и скара за печене на риба. На полицата над печката имаше кибрит и той бързо запали огън и затича обратно.
Тревър седеше на един пън без риза, а Съмър смъкваше мокрите му панталони. Дърк му помогна да се изправи и двамата със Съмър почти го повлякоха към хижата, като току поглеждаха към пролива. Белите облаци още изригваха от водата като пара от вулкан.
Самата мъгла се беше събрала в издигаща се маса, която се простираше по целия пролив с височина петнайсетина метра. Забелязаха във водата червени петна, в които плуваха десетки мъртви риби.
— Трябва да е танкерът — реши Дърк. — Сигурно изпомпват това от другата страна на острова.
— Но защо го правят посред бял ден?
— Защото знаят, че сме тук — изсъска той ядосано.
Стигнаха хижата и сложиха Тревър на леглото. Съмър го зави с едно старо вълнено одеяло, а Дърк внесе още дърва отвън. Печката бързо затопляше малката хижа.
Изведнъж отдалече долетя някакво боботене.
Дърк и Съмър изскочиха навън и с ужас погледнаха към пролива. На три километра северно от тях се беше появил голям туристически кораб. Движеше се право към смъртоносния облак въглероден двуокис.
45.
Френският туристически лайнер „Дофин“ по разписание трябваше в продължение на една седмица да обиколи крайбрежието на Аляска и после да се завърне във Ванкувър. Внезапно разразила се стомашна инфекция обаче разболя почти триста пътници и това принуди капитана да съкрати пътуването от страх, че голяма част от туристите ще имат нужда от болнични грижи.
Дългият почти триста метра „Дофин“ беше един от най-големите, а и от най-новите туристически лайнери, които се движеха по Вътрешния пролив. Имаше три подгрети басейна, осем ресторанта и огромна обсерватория с остъклени стени над мостика и превозваше две хиляди и сто пътници в приятна атмосфера и лукс.