— Без съмнение ще успеят да го проследят до някоя от дъщерните фирми на Гоайет — добави Дърк. — Макар че той ще намери начин да се отърве от обвинението.
— Точно това е убило брат ми — заяви Тревър. — А за малко не уби и нас.
— Съмър каза ли ти, че е разшифровала съобщението на брат ти от „Вентура“? — попита Дърк.
— Не! — Тревър се надигна, седна и се взря в Съмър.
— Мисля си за това още откакто открихме „Вентура“ — каза тя. — И се сетих. Не е написал РУДИ. Искал е да напише „рудничен газ“.
— Рудничен газ?
— Да. Смес от азот й въглероден диоксид и други оксиди. Точно заради него миньорите са вземали със себе си канарчета, за да се предпазят от задушаване. Ако метанът е над шест процента, се получава експлозивният гризу. Брат ти е бил лекар, така че трябва да е бил наясно с тези неща. Мисля, че се е опитал да напише съобщението като предупреждение към другите.
— Трябва да тръгваме, за да не изпуснем влака — каза Дърк. — Гмуркането в топла вода засега ще го отложите. — И намигна на Тревър.
— И не забравяй, Сиатъл е само на сто и шейсет километра — каза Съмър на Тревър и го целуна.
— С влак. — Тревър се усмихна. — Но аз си искам корабчето.
— И сигурно ще си го получиш, преди ние да сме видели нашето — каза Дърк на Съмър, докато излизаха.
Щеше да се окаже обаче, че бърка. Два дни след като се върнаха в регионалното бюро на агенцията в Сиатъл, пристигна камион, натоварен с останалото им на остров Гил корабче. На седалката на кормчията ги чакаше бутилка скъпо бургундско вино.
47.
По указание на президента катерът на американската брегова охрана „Полярна зора“ гордо пресече морската граница с Канада на север от Юкон. Докато се движеше на изток през развълнуваните сиви води на Бофортово море, капитан Едуин Мърдок погледна през страничния люк на мостика, без да каже нищо, но с облекчение. Тук не ги очакваше въоръжена канадска флотилия, както предполагаха някои на борда.
Мисията им бе започнала съвсем безобидно преди няколко месеца, когато им предложиха да съставят сеизмологична карта на периферния лед по протежение на Северозападния проход. Това обаче беше преди произшествието с „Атланта“ и Лаборатория 7 за проучване на ледовете. Президентът, който не искаше да налива масло в огъня на канадското възмущение, първоначално отмени пътуването, но секретарят по отбраната все пак го склони да разреши мисията, като се позова на подразбиращото се досега одобрение на проекта от страна на канадците. Без друго били минали години, твърдеше секретарят, откакто САЩ били предизвиквали Канада за каквото и да било във вътрешните й води.
— Небето е чисто, радарният монитор е празен, вълнението е метър, до метър и четвърт — доложи старшият офицер на „Полярна зора“, сух като чироз афроамериканец, казваше се Уилкс. — Прекрасни условия.
— Да се надяваме да се задържат така и през следващите шест дни — отвърна Мърдок. Забеляза, че нещо в небето отдясно проблесна, и добави: — Нашите придружители от горния етаж още ли ни следват?
— Мисля, че ще ни държат под око поне през първите стотина километра в канадски води — отвърна Уилкс. Говореха за флотския разузнавателен Самолет Орион Р-3, който се рееше над тях. — След това ще правим всичко изцяло на своя глава.
Всъщност никой не очакваше канадците да им се противопоставят, но офицерите и екипажът бяха напълно в течение на разгорещените обвинения, които Отава бълваше през последните две седмици. Повечето ги разпознаваха като това, което си бяха — суетни преструвки от страна на неколцина политици в опита им да привлекат някой и друг глас в повече. Или поне така се надяваха.
„Полярна зора“ напредваше на изток през Бофортово море, като заобикаляше назъбените ледени блокове и влачеше оформен като шейна сеизмичен сензор, който отчиташе дълбочината и плътността на ледената покривка, покрай която минаваха.
По пътя почти нямаше движение, ако се изключат редки рибарски кораби или проучващи наличието на петрол съдове. Първата кратка арктическа нощ мина без произшествия и Мърдок започна да се успокоява. Екипажът се върна към обичайния си ритъм на работа, който щеше да осигури нормалното преминаване на почти триседмичния път до пристанището на Ню Йорк.
При движението им на изток леденото море се приближаваше все повече към сушата и постепенно, докато приближаваха залива Амундсен на юг от островите Банкс, ограничи свободния плавателен път до по-малко от петдесет километра. Когато отминаха триангулационния знак, че са на петстотин мили от Аляска, Мърдок с учудване констатира, че все още не са срещнали нито един канадски постови кораб. Бяха го предупредили, че два съда от канадската брегова охрана редовно патрулират в залива Амундсен и задържат поелите на изток товарни кораби, които не са заплатили таксата за преминаване.