Тежковъоръжено отделение на канадските специални части спря лодката си до „Полярна зора“ и бързо се качи на борда. Уилкс посрещна канадците и ги придружи до мостика. Командирът им, нисък човек с хлътнали бузи, отдаде чест на Мърдок.
— Лейтенант Карпентър, втори отряд с особено назначение към специалните части — представи се той. — Имам заповед да поема командването на кораба ви и да го закарам в пристанището на Куглуктук.
— А какво ще стане с екипажа ми? — попита Мърдок.
— Това ще реши началството.
Мърдок изгледа нисичкия лейтенант и попита недоверчиво:
— Армейски офицер, който командва стометров кораб?
— Бивш моряк от търговския флот — усмихна се Карпентър. — А от дванайсетгодишен помагах на баща ми да извозва въглища.
— Рулят е ваш — каза Мърдок и направи крачка встрани.
Верен на думите си, Карпентър умело преведе „Полярна зора“ през пролива до западната страна на залива Коронейшън и след осем часа го вкара в малкото пристанище на Куглуктук. Неколцина канадски полицаи чакаха на кея. „Манитоба“, който беше следвал отблизо „Полярна зора“ до пристанището, изсвири със сирената си и се върна към залива.
Екипажът на „Полярна зора“ бе заставен да слезе на брега под строй. После ги заведоха в една бяла къща, навремето склад за риба, а сега запусната и неподдържана. Осигуриха им обаче доста удобства — предложиха им топла храна, студена бира, книги и видеоапаратура за забавление. Мърдок се обърна към дежурния полицай и попита:
— Колко дълго ще ни държите тук?
— И аз не мога да ви кажа. Знам само, че правителството ни настоява за извинение и компенсация за унищожения леден лагер в Бофортово море и официално признание, че Северозападният проход е по право част от вътрешните водни пространства на Канада. Отговорът зависи от вашето правителство. Отношението към хората ви ще бъде почтително, но трябва да ви предупредя да не се правят опити за бягство. В такъв случай имаме право да употребим сила.
Мърдок кимна и скри усмивката си. Добре знаеше, че канадските условия ще се посрещнат във Вашингтон с крайно неудоволствие.
48.
Когато Пит слезе от пътническия самолет в Калгари, новината за пленяването на „Полярна зора“ вече беше по всички медии. Около телевизорите на летището се трупаха тълпи пътници. Един канадски политически коментатор тъкмо призоваваше за спиране на целия износ на петрол, газ и водноелектрическа енергия за САЩ, докато Щатите не приемат, че законният собственик на Северозападния проход е именно Канада. Пит намери един тих ъгъл и набра директния телефон на кабинета на вицепрезидента. Секретарката го свърза веднага и деловият и малко раздразнен глас на Джеймс Сандекър прозвуча в слушалката:
— Говори бързо, Дърк. Затънал съм до гуша с тая канадска история.
— Току-що научих новината тук, в Калгари — отвърна Пит.
— Това е доста далече. Какво правиш в Калгари?
— Изчаквам първо полета си до Йелоунайф, откъдето ще взема местен вътрешен самолет до Туктояктук. „Нарвал“ е закотвен в пристанището там, откакто прибра оцелелите от канадската ледена лаборатория.
— От там започна цялата бъркотия. Бих искал да хвана за гушата истинския виновник за разбиването на лагера. Междувременно ти побързай да изкараш кораба от канадски води и се връщай във Вашингтон.
— Руди в момента пътува към Вашингтон с указания да спре всички проекти за проучвания на агенцията около Канада и да изкара всичките ни плавателни съдове в неутрални води. А аз имам една специална задача тук, трябва лично да спра нещо.
— Това свързано ли е с научния проблем, който е влязъл под кожата на жена ти и с който тя ме преследва?
„Браво на Лорън — помисли Пит. — Вече е подгонила стареца“.
— Да, наистина. Трябва да открием източника на рудата, адмирале.
Последва мълчание. Пит чу шумолене на някакви книжа.
— Лорън е голям майстор на политическите доклади — изсумтя накрая Сандекър. — Бих я взел с удоволствие в своя екип, когато й омръзне в Конгреса.
— Не съм сигурен, че избирателите й ще я пуснат.
— Този рутений… това сериозно ли е?
— Да, всичко е напълно доказано. Пък и някой друг е тръгнал по следите му, което доказва колко е важен.