— Ако превърнем изкуствената фотосинтеза в реалност, той ще се окаже безценен. Не ми се обяснява колко зле е икономиката ни заради енергийната криза. Указът на президента за въглерода ни поставя в още по-тежко положение. Ако не намерим някакъв изход, ни чака истинска катастрофа.
— Да, този минерал може да се окаже единственото ни спасение — съгласи се Пит.
— Лорън твърди, че е възможно находището му да е свързано по някакъв начин с изчезналата експедиция на Франклин.
— Има някои сериозни основания за това. Изглежда, този източник може да стане изключително важен за първоначалното снабдяване с рутений.
— И искаш да организираш издирване?
— Да.
— Това е най-неподходящият момент, Дърк.
— Няма как. Въпросът е прекалено важен, за да си позволим да го пропуснем. Бих искал да знам каква е тази история с „Полярна зора“.
— Линията, по която говориш, безопасна ли е?
— Не.
Сандекър се поколеба.
— Кокошките, изглежда, искат да снесат яйца, но петелът още обикаля курника.
— След колко време е закуската?
— Скоро, много скоро.
Сандекър често говореше за генералите от Пентагона като за кокошки заради кокардите с орел на фуражките им. Посланието му беше ясно. Секретарят по отбраната настоява за военен отговор, но президентът още не е взел решение. Нещата обаче съвсем скоро ще се изяснят.
— Исканията на Канада се разглеждат сериозно — продължи Сандекър. — Трябва да прибереш кораба си и да се измъкнеш през Аляска… ако канадците те пуснат да излезеш от пристанището. Не ги дразни, Дърк. Изобщо не мога да ти помогна в канадски води. Всичко това най-вероятно ще отшуми до няколко седмици и тогава ще можеш спокойно да продължиш търсенията си.
Няколкото седмици обаче можеха лесно да се превърнат в месеци и летният сезон в Арктика да се изтърве. А ако се случеше и някое преждевременно застудяване, търсенията около остров Кинг Уилям също щяха да се отложат до пролетта.
— Имаш право, адмирале. Ще освободя „Нарвал“ и ще отплавам с него в по-безопасни води.
— Точно така, Дърк. И недей да се бавиш.
Дърк обаче нямаше никакво намерение да отплава с „Нарвал“ към Аляска. Дори телефонният им разговор да бе подслушан, той беше казал каквото трябва. Пък и не беше заблудил Сандекър. Ако се изведеше по-нататък в Прохода, „Нарвал“ наистина щеше да се окаже в по-спокойни води, отколкото в Бофортово море.
В кабинета си Сандекър поклати глава. Познаваше Пит почти като собствен син. И му беше съвсем ясно, че той изобщо няма намерение да отплава с „Нарвал“ към Аляска.
49.
Белите точици се носеха лениво в тъмното небе и с приближаването си към земята постепенно наедряваха. Първи в снега тупнаха три големи дървени сандъка, боядисани в бяло, за да са като всичко наоколо. Последваха ги три човешки фигури от общо десет, като всяка се изтърколваше като топка, щом достигнеше земята. Веднага след това всеки от хората се освобождаваше от ремъците си, навиваше парашута на топка и бързо го заравяше в снега.
Слабият вятър беше разпръснал хората на площ от около километър, но след няколко минути те се събраха при един от сандъците. Макар да нямаше луна, видимостта надхвърляше стотина метра заради ярките звезди по небосвода. Хората бързо се строиха пред командира си — висок мургав човек, казваше се Рик Роман. Както и останалите, Роман беше с бял камуфлажен костюм със съответстваща каска и очила за нощно виждане. На кръста си носеше автоматичен пистолет колт 45-и калибър.
— Поздравявам ви с доброто приземяване. Остава ни само час тъмнина, така че да се захващаме за работа. Зеленият екип има грижа за бягството, ако се наложи, а синият — за десантните лодки и преносимия команден пункт. Да тръгваме.
Парашутистите, членове на елитните армейски части Делта Форс, бързо се заеха със сандъците. В два от тях бяха надуваемите лодки „Зодиак“ и някои принадлежности за лагеруване в студено време. В третия имаше минибулдозери, захранвани с акумулатори. В по-малък контейнер, поставен в третия сандък, беше подредено допълнително въоръжение, муниции, храна и медицински принадлежности.
— Сержант Бохоркес, елате с мене — нареди Роман.
Черноок човек с масивно телосложение и преждевременно побеляла коса бързо отиде при командира. Капитанът го поведе към една близка навяна от вятъра върху купчина ледени късове пряспа.
— Хубава и ясна нощ, сър — отбеляза Бохоркес.