Това със сигурност надвишаваше надеждите на Гоайет. Индустриалецът му беше разказал за арктическите богатства, които просто чакаха някой да ги прибере, след като глобалното затопляне продължаваше да стопява преградите към тях. Гоайет и така беше забогатял с находището от природен газ от пролива Мелвил, но имаше и петрол за овладяване. Според някои преценки под Арктика се намираше една четвърт от всички петролни запаси на планетата. Бързото разтапяне на арктическия лед ги правеше достъпни за онези, които имаха нюх.
Първият, който заграби обектите и овладее ресурсите, ще бъде победителят, беше казал Гоайет. Големите американски петролни компании и минните конгломерати вече бяха протегнали пипалата си към района. Гоайет не би могъл да разчита на шанса да им се противопостави пряко. Ако просто отпаднеха от сцената обаче, положението се променяше. Тогава Гоайет спокойно щеше да монополизира големи дялове от арктическите ресурси и да регистрира милиарди долари печалба.
Това би донесло повече от рутения, мислеше си Зак. Макар че той би могъл да се класира и на двата фронта. Откриването на минерала без външна намеса беше почти уредено. Елиминирането на американската конкуренция в тази област също предстоеше. Гоайет щеше да му бъде длъжник, сериозен длъжник.
Зак се усмихна удовлетворено и търпеливо зачака да доближат Островите на Кралското географско дружество.
Трета част
Търсене сред ледовете
57.
За няколко кратки седмици в края на лятото канадският арктически архипелаг се преобразява. Оттеглящите се снежни и ледени маси разкриват неочаквана красота, скрита под ледената покривка. По голия скалист терен често пробягват стряскащи с красотата си ивици от златно, червено и пурпурно. Лишеи и папрати сред учудващо голямо разнообразие от цветя се борят да попият чезнещата лятна светлина и разцъфват пищно. Срещат се много зайци, мускусни бикове и птици. Богатата и разнообразна природа разцъфва през няколкото бурни летни месеца само за да изчезне през дългите мрачни зимни дни.
През останалата част от годината островите представляват плашеща сбирщина от покрити с лед хълмове, издигащи се над скалисти брегове — пуст, гол пейзаж, от векове обаче привличал хората да търсят съдбата или себе си.
Докато се взираше от мостика към лентата лед, обрамчваща негостоприемния бряг на остров Виктория, Пит си мислеше, че това е едно от най-самотните места, които е виждал.
Приближи се към Джордино, който се бе навел над подробна карта на пролива Виктория.
— На по-малко от осемдесет километра от остров Кинг Уилям сме — каза набитият италианец и посочи. — Как смяташ да проведем търсенето?
Пит седна и се загледа в картата. Остров Кинг Уилям, подобен на круша, се намираше точно на изток от тях. Той взе молив и нанесе едно Х върху точка на около двайсет и пет километра на северозапад от горния край на острова.
— Според документите това е мястото, където са изоставени „Еребус“ и „Терор“.
Джордино долови скептицизма в гласа му и попита:
— Но ти не мислиш, че са потънали тук, нали?
— Да — отвърна Пит. — Инуитската легенда, макар и твърде обща, изглежда, свидетелства, че „Еребус“ е по на юг. Преди да замина от Вашингтон, помолих някои хора в отдела по климатология да ми изработят няколко модела. Опитаха се да пресъздадат времето от април 1848 година, когато корабите са били изоставени, и да направят прогноза за поведението на морския лед.
— Значи ледът не се е разтопил и корабите са се озовали на дъното при означението Х?
— Това също е възможно, но е малко вероятно. — Пит посочи протока Ларсен на север от остров Кинг Уилям и продължи: — Зимният мраз започва да изтласква леда от североизток по протока Ларсен. Ако морският лед около остров Кинг Уилям не се е стопил през лятото на 1848 година, както допускат климатолозите, корабите са били избутани на юг през зимата на 1849-а. На борда им може отново да се е качила малка група оцелели — ние няма как да знаем. Това развитие на нещата обаче съвпада с инуитските разкази.