— Мистър Янко, благодаря ви за прекрасната вечеря и ползотворния разговор.
— За мен бе удоволствие, мистър Дезмънд. Шофьорът ми ще ви закара у дома. Не се обиждайте, ако не разговаря с вас. Горкият човек е ням. Участваме в програми за устройване на работа на хора, които имат подобни недъзи. Лека нощ, мистър Дезмънд.
Това бе то: красиво, свежо маслинено клонче, увито в целофан и вързано с розова панделка, донесено от гукащи гълъби. Ако не го приемехме, щеше да го прокара като кол през стомасите ни и да ни настани на два метра под „Уол Стрийт“. Бог да ви прости, весели господа — и да ви запази през тъмните часове!
Не се прибрах вкъщи. Накарах шофьора да ме остави пред „Риджънси“, където Сюзън вечеряше с Карл Крюгер. Неговата английска роза се бе оказала толкова бодлива, че я бе изпратил обратно в Лондон с диамантена гривна и сега въздишаше по Хилде. Зарадва се на възможността да се споразумеем. Остана много нещастен, когато му казах как сме станали мишени за терористи. Бил се съгласил да играе ролята на посредник; не се бил пазарил да го въвличат в политическа ситуация, която в такава голяма стенен засягала собствената му страна. Също виждаше основания в решението на Арлекин да премахне Янко. Доста трезво предположи, че вероятно Арон Богданович ще бъде склонен да го убие. Бях уверен, че Богданович няма да изложи на опасност организацията си, като атакува виден американски индустриалец.
Сюзън ни слушаше известно време в безмълвен ужас. После нападна и двама ни.
— Достатъчно! Не искам повече да чуя нито една ваша дума! Самите вие говорите като убийци! Ако сделката е възможна, сключете я! В противен случай тази лудост няма да има край.
Карл Крюгер промърмори извинително:
— Знам!… Знам! Това няма да се случи, liebchen. Но че човек като Янко може да седи там и да диктува на достойни хора, е като кост в гърлото. Сега трябва да се запитаме какво ще стане, ако Арлекин отхвърли споразумението.
— Колко е часът, Карл?
— Един. Време е да се замислим за лягане…
— В Лондон е шест сутринта. Пол, обади се на Джордж и да приключим с всичко това!
— Сюзи, скъпа, трябва ни време да го обмислим.
— Тогава колкото повече време имате, толкова по-добре. Хайде, обади му се.
След няколко минути се свързах с Лондон и слушалката вдигна Джордж Арлекин. Гласът му звучеше сякаш току-що се бе събудил. Извиних се, че го безпокоя толкова рано. Тогава той попита:
— Свързаха ли се с теб, Пол?
— Джордж, не знам за какво говориш. Тук е един сутринта. Току-що вечерях с Базил Янко. Сега съм със Сюзън и Карл Крюгер…
— О, значи не си чул…
— Нищо… Джордж, какво е станало?
— Малкият Пол и гувернантката… Отвлекли са ги. Преди да успея да кажа нещо, се обади Майло Фром.
— Мистър Дезмънд… Чуйте ме много внимателно. Направете точно каквото ви кажа. Новината още не се е разчула. Не знаем какво означава това, но можем да се досещаме. Очакваме да научим исканията им. Върнете се в апартамента си. Обадете се в нашето бюро в Ню Йорк и поискайте да ви свържат с Филип Линдън. Той ще ви инструктира. Когато научим повече, ще ви се обадим у дома. Сега затворете, ако обичате. Линията трябва да бъде свободна.
Постъпихме точно както ни бе казано. След един час седяхме в апартамента ни с мистър Филии Линдън и записвахме на лента разказа ми за посредничеството на Карл Крюгер и разговора ми с Базил Янко.
Описанието на Линдън на отвличането бе кратко, тъй като нямаше много за разказване. В три следобед гувернантката извела детето на разходка край Женевското езеро. Както обикновено били придружени от детектив. По време на разходката ги заговорили две жени и един мъж, обезоръжили детектива и под дулата на пистолетите качили гувернантката и детето в очакващата ги кола. В полунощ телефонно обаждане в Лондон уведомило Арлекин, че детето и гувернантката са в ръцете на Народния фронт за освобождение на Палестина. Той трябвало да стои в Лондон в очакване на нови съобщения. Намесата на полицията била безполезна и опасна. Беше ясно и просто и заплашително като опрян до гърлото нож.
Какво можехме да направим? Нищо, отвърна категорично мистър Линдън; нищо, освен да чакаме, да мълчим и да правим, каквото ни кажат. Реших да се обадя на Янко и да му съобщя новината. Мистър Линдън поспори, но после се съгласи, ако отложа разговора до седем, като дотогава осигури техник, който да постави записващо устройство. В четири сутринта той предложи да откара Карл Крюгер обратно в хотела и двамата със Сюзън останахме сами да наблюдаваме изгрева на един ден, изпълнен с отчаяние. Мистър Филип Линдън се върна в шест заедно с техника. В седем вече разговарях с Базил Янко.