Той остана изненадан от ранното ми обаждане.
— Много сте бърз, мистър Дезмънд. Говорихте ли с мистър Арлекин?
— Да.
— Как реагира на моите предложения?
— Не можах да му ги предам.
— Някаква причина?
— Да. Вчера в Женева са били отвлечени детето на мистър Арлекин и неговата гувернантка.
Изненадата бе истинска. Нито един актьор в света не би могъл да изиграе шока или страстта, с която изпсува.
— …!
— Похитителите се отъждествили с ФНОП. Наредили на Арлекин да стои в Лондон в очакване на по-нататъшни контакти. Това е всичко, което знам.
— Моля, предайте съчувствията ми на мистър Арлекин и съобщете, че съм готов да помогна с каквото мога. Знаете къде да ме намерите.
— В светлината на снощния ни разговор помислих…
— Доколкото си спомням, мистър Дезмънд, ние обсъждахме делови въпроси, а не политиката на терор.
— Помислих си, че с връзките си в арабския свят бихте могъл да предложите някакво разрешение на този трагичен проблем.
— Разбира се, че незабавно ще го обмисля. Но трябва да посоча, че деловата ми дейност е свързана единствено с правителства и компании, които действат в рамките на закона. На драго сърце ще потърся съвет от моите приятели.
— На това се надявах, мистър Янко.
— Благодаря ви, че се обадихте. Ще ви потърся по-късно.
Мистър Филип Линдън се усмихна кисело в знак на възхищение.
— Няма за какво да се захванем. Железен е!
— Смятате ли, че той го е организирал?
— Не. Смятам, че го е подготвил за използване на по-късен етап и ФНОП го е изпреварил. Сега ситуацията е извън контрола на Янко. Той ще помогне, ако това го устройва. Ако не, ще скръсти ръце и няма да направи нищо.
— А моите показания и тези на Карл Крюгер?
— Карл Крюгер е уговарял делови компромис. Вие потвърдихте това. Всичко, което се отнася до убийството и терора, е основано единствено на вашите думи.
— Старата история!
— Поставете се за малко на мое място, мистър Дезмънд. Ще остана много разочарован, ако се окаже, че няма Бог и Страшен съд. Обадете ми се, ако ви телефонират от Лондон… Оставете магнетофона свързан с телефона. Сега ще сложа нова лента… Вие двамата защо не си починете малко?
Трябваше да направя още едно нещо, преди да си почина. Отидох до уличен телефон, обадих се на Арон Богданович и му разказах всичко. Той не бе особено изненадан и остана доста спокоен.
— Лондон и Женева. Интересно.
— Това ли е всичко?
— Засега да. Ако се нуждаете от нещо повече, опитайте „Изповеди по телефона“! Помага на някои хора.
— Това не е забавно!
— Тогава опитайте друго. Стара китайска поговорка: „Когато очакваш посещение от императорския екзекутор, е препоръчително да изпиеш голямо количество оризово вино…“ Успокойте се, мистър Дезмънд, подобни неща винаги отнемат време.
Седяхме в очакване цял ден, подремвахме от време на време, гледахме телевизия и се ослушвахме за телефона. Нищо. Обадихме се няколко пъти на Филип Линдън. Пак нищо и той ни помоли да не ангажираме линията му. Карл Крюгер дойде в шест да пийнем по чашка и остана за вечерята на Такеши, пищна като след погребение. В десет — новините от последния час — го видяхме по телевизията: апартамента на петия етаж близо до женевското летище, гувернантката, която държеше малкия Пол до прозореца, а до нея — млад арабин с автомат. Коментарът представляваше речитатив в бодрия, изразителен стил на американските репортери:
„Днес в Женева тригодишният Пол Арлекин и неговата гувернантка, тридесетгодишната Елен Юже бяха взети за заложници от двама мъже от Народния фронт за освобождение на Палестина и една японска двойка, членове на «Ренго Секигун», японска терористична организация. Терористите настояват за освобождаването на двама затворници — араби, единият, от които се намира в Англия, другият — в Италия, осъдени наскоро по обвинение за отвличане на самолет, нелегална търговия с оръжие и други. Условията на терористите бяха съобщени днес следобед: самолет, който да ги отведе до приятелска арабска държава, два милиона долара в брой и имунитет срещу нападение или арест. Определеният краен срок изтича след четиридесет и осем часа. Ако условията им не бъдат изпълнени, първо ще убият гувернантката, а двадесет и четири часа по-късно — и детето. Пол Арлекин е син на банкера Джордж Арлекин, който се появи наскоро в…“