Преговарящите се намират винаги в неизгодна позиция, тъй като не са, нито пък могат да бъдат праволинейни или абсолютно непоколебими. Всички са съгласни, че жертвата или жертвите трябва да бъдат спасени. Парите не са от особено значение. Но останалите проблеми са хиляди: правителството не трябва да прекланя глава пред политически гангстери; то не смее да изложи на риск живота на невинни. Ако престъпниците бъдат ескортирани извън страната като дипломати, законът ще стане за посмешище и ще последват нови отвличания. Ако вържете ръцете на полицията, ще разрушите нейната вярност и в крайна сметка ще я корумпирате. Ако създадете мъченици, ще посеете драконови зъби. Ако сте защитник на правата на потиснатите малцинства, не можете да потушите с груба сила израза на тяхното недоволство.
Що се отнася до самите жертви, за тях няма спасение. Похитителите могат да бъдат любезни. Те обаче са и непреклонни. Техните спасители са безсилни. Избавлението им зависи единствено от благосклонност, от която са лишени. Арон Богданович не се шегуваше, когато каза, че мога или да излея мъката си по телефона, или да се напия. Той прояви милост, като премълча последната възможност: да седя и да се надявам екзекуторът да има твърда ръка.
Бяхме отдалечени на четири хиляди мили, но със Сюзън изживявахме всеки миг от драмата. Телевизорът остана включен през целия ден и половината нощ. Купихме всички вестници и прочетохме всеки ред на немски, френски, английски и италиански. Един от нас непрекъснато стоеше в апартамента. Когато Сюзън излизаше, Такеши винаги я придружаваше. Филип Линдън се обаждаше по четири пъти на ден с резюме от докладите си по телекса. Карл Крюгер идваше и си отиваше, когато пожелаеше. Хилде щеше да пристигне след няколко дни. Майло Фром бе зает и не можехме да се свържем с него. Всичко, което чухме от Арлекин, бяха думите, които каза пред телевизионните журналисти. Приличаше на привидение, но се държеше с достойнство и говореше винаги с умереност и самообладание. Предложи себе си за заложник вместо детето и гувернантката. Предложението бе отхвърлено.
Когато наближи краят на първия срок, чакането се превърна в агония. На екрана се появиха нови фигури: пратеници на арабски посолства, японски дипломати, емисари на Англия и Италия. Те молеха за време. Предоставиха парите за откупа и ги изпратиха в апартамента по човек, облечен само по бански, за да се уверят, че не е въоръжен. Докато той вървеше към тях, японецът провеси детето през прозореца, заплашвайки да го пусне при първия признак на измама.
В последния момент удължиха крайния срок с нови двадесет и четири часа. На детето донесоха прясно мляко. Италианците доведоха своя затворник през границата и го показаха, усмихнат и доволен, на похитителите. Англичаните закъсняха и вътрешният министър отказа да коментира. Джордж Арлекин и швейцарският ни директор отново предложиха да се разменят със заложниците. Този път предложението бе прието. Те изчезнаха в сградата. Последваха истерични сцени, когато няколко минути по-късно гувернантката и детето излязоха, бяха качени набързо в една полицейска кола и заминаха.
Накрая, след дълго очакване, мъчението свърши. Похитителите излязоха от сградата, опрели пистолети в гърбовете на заложниците, и бяха откарани на летището. Качиха се заедно с тях в самолета. Затворниците бяха доведени до стълбичката. Те се смееха, махаха с ръце и правеха знака на победата. Самолетът излетя. Заложниците щяха да бъдат върнати с обратния полет.
Сюзън не издържа и плака неудържимо в продължение на цял час. Повиках лекар, който й даде успокоително. Докато тя спеше, аз излязох навън и поседях около час на последния ред в „Сейнт Патрик“. Не се молих. Нямаше смисъл да казвам, че съжалявам или съм безкрайно благодарен. Това просто бе едно чисто място в един много мръсен свят.