— И вие искате да го измъкнете оттам?
— Боя се от това, което може да извърши, докато е там.
— Продължавайте, мистър Дезмънд.
— Знам, че се подготвя споразумение с Янко, Аз бях този, който уговори първите условия.
— Да?
— Сега не виждам как то ще даде резултат. Страхувам се да не се окаже прелюдия към трагедия, по-тежка от тази, на която бяхме свидетели.
Майло Фром се замисли върху думите ми, но не ги отхвърли. Той се впусна във внимателно боязливо обяснение.
— … Да поговорим за споразумението, което всъщност не е споразумение, а много деликатна сделка… Не го харесвам. Подложен съм на натиск да го приема. Арлекин също не го харесва, но той е подложен на още по-силен натиск… Никой от нас не се съмнява, че Янко е в основата на всичко, което се случи. Някои неща можем да докажем, други — не. Някои бихме могли да докажем само след продължително разследване и вероятно неуспешен съдебен процес. Всяко наше действие има силно политическо отражение… Правосъдието е най-малката ми грижа, защото то не може да възтържествува. Не можем да върнем мъртвите. Следователно това, което се опитваме да постигнем, е илюзията, че правосъдието може да възтържествува чрез взаимен компромис извън съдебната зала. Сега смятам, че това не е правилно. То дискредитира закона. То отслабва обществения ред, който от този момент лежи на плещите на много крехък апарат, зает с поддържането му. Както и да е, аз съм човек, който изпълнява заповеди. Разследвам, докладвам и съветвам. Не мога да разреша действия. На практика съм принуден да приема противоположното мнение, според което, ако не можете да повдигнете добре подплатено обвинение — по-добре въобще да не го повдигате. По-добре е да си затваряме очите пред високопоставен престъпник, отколкото да заявим публично, че сме безсилни срещу него. Теорията гласи, че трябва да подриваме властта му, но не и да го предизвикваме открито… Последствията от този курс са задълбочаване на пропастта между политика и морал — за което накрая се плаща страшна цена.
— Вие не изопачавате ли също закона, мистър Фром?
— Това не е съвсем точно, мистър Дезмънд. По-правилно ще бъде да кажем, че вие използвате закона изопачено. Пример: признанието на Педро Галвес. То е автентичен документ. Представете го пред съда и защитата, при това доста здраво, ще атакува неговата достоверност. В нашето положение трябва да признаем, че то няма да издържи пред съда. Нищо нередно няма в това. Арлекин и републиката са ищци. Те имат право свободно да изберат доказателствата, които да представят — дори в случай на убийство. Не казваме, че сега или за в бъдеще Янко има имунитет срещу правосъдието. Ние просто преоценяваме стойността на нашите доказателства…
— Срещу щедро финансово споразумение с Янко. Което е подкуп.
— Щеше да бъде, ако ставаше въпрос, за възнаграждение. В действителност става въпрос за доброволни репарации за щети…
— Нанесени от престъпен заговор…
— … От страна на служители, срещу които мистър Арлекин великодушно отказва да повдигне обвинение.
— И с това всичко приключва?
— Знаете, че не, мистър Дезмънд. Споразумението зависи от цяла комбинация от политически позиции, пазарен натиск и законови действия, които да го направят жизнеспособно. За да бъде стабилно, е необходимо пълно мълчание.
— По-точно укриване на углавно престъпление.
— Което е адски трудно за доказване. Опитах веднъж и ме разбиха на пух и прах… Не, мистър Дезмънд, ако сключим споразумение, то трябва да бъде стабилно.
— Няма да бъде. То е уязвимо отвсякъде. Янко постига оттегляне на заплахата, но не и пълен имунитет. А, Джордж Арлекин получава пари срещу мъртвата си жена. Не мога да повярвам, че някой мъж може или ще бъде доволен от това.
— Янко няма избор. Той ще приеме.
— И Джордж Арлекин ще приеме, но…
— Но какво, мистър Дезмънд?
И двамата знаехме, че оттук нататък започвах да вървя по ръба на пропастта. Казах внимателно:
— Предвиждам или фантазирам, или измислям следващата стъпка — нова сделка, при която Янко е елиминиран, а Джордж Арлекин получава имунитет.
Думите ми отново не го изненадаха. Този път той ги заобиколи.
— И това ви безпокои, мистър Дезмънд?
— Това ще унищожи човека, който е мой приятел от двайсет години.
— Но според вашето предположение той ще получи имунитет.
— Но не и срещу самия себе си, мистър Фром. Сами сме и разговаряме неофициално. Според вас възможно ли е фантазиите ми да се сбъднат?