По пътя за вкъщи се отбих в „Салвадор“, за да взема. Сюзън. Тя още работеше и Джордж Арлекин поиска да говори с мен.
— Утре ще видим края, Пол. Янко вече депозира средствата у трето лице. Те ще ни бъдат предадени веднага след като разменим документите утре в пет часа. Ще ти бъда благодарен, ако дойдеш. Ще присъстват Карл Крюгер и Хърбърт Бахман.
— Базил Янко?
— Естествено.
— Защо е този прием?
— Не е прием. Това е условие на сделката. Янко се съгласи да даде изявлението за пресата. Ние обещахме да осигурим доказателство за помирението. Карл Крюгер представя европейците. Хърбърт — „Уол Стрийт“. Ти си плаващият свят. Наех фотограф. Знам, че това е безсмислена отстъпка, но бе най-малката, която Янко щеше да приеме, и най-голямата, на която можех да се съглася.
— Много добре. Ще дойда. Колко плаща Янко?
— Общо двадесет и пет милиона.
— Колко печелим?
— След компенсиране на загубите от дъмпинга на акции, около два милиона.
— Значи случаят е приключен и можем да се върнем у дома.
— Да. Заминавам в понеделник с кораб. Родителите на Джули се страхуват да пътуват със самолет. О, между другото, обади се приятелят ти Мендоса. Покани ме на вечеря с теб и Сюзън в събота, за да отпразнуваме годежа ви. Казах му, че ще дойда с удоволствие. Иска ми се аз да бях дал вечерята, но сега не е възможно.
— Но ще присъстваш на сватбата в Женева?
— Да… да. Надявам се.
— Джордж, Майло Фром спомена ли ти за разговора ни?
— Да. Благодаря за твоята загриженост, но нямаш основания да се притесняваш.
— Щастлив съм да го чуя, Джордж. Безпокои ме и нещо друго. Арон Богданович каза…
— … Дължим му пари. Въпросът е уреден. Не се притеснявай.
— Нямах предвид парите, Джордж. Каза ми, че двамата сте се подготвили да убиете Базил Янко.
— Да, Пол.
Втренчих се в него с отворена уста. Той се усмихна снизходително.
— Не мислиш, че съм забравил, нали?
— Джордж, това е лудост! Това няма да ти върне Джули. Няма да промени случилото се. Това е абсолютна лудост.
— О, това е нещо повече, много повече!
— Изслушай ме, за Бога! Аз те поведох по този път. Нося отговорност за всичко, което се случи. Няма да го забравя до последния си дъх. Но ти казвам, умолявам те, това е ужасна безсмислица: зъб за зъб за… за какво? Джордж, аз те уважавам, обичам те като брат от двадесет години. С удоволствие бих пожертвал живота си, ако това можеше да върне Джули. Но не може, не могат и сто, и милион живота. Единственото, което мога да направя…
— Аз решавам — отвърна студено Арлекин. Аз определям условията. Утре в пет. След това всички дългове се анулират.
Бях победен и го съзнавах. Не можех да го спра, защото той бе прекалено хитър, а Арон Богданович познаваше занаята си прекалено добре. Не можех да го убедя, защото бе прекрачил от системата на човешките ценности в хаоса на унищожителите. Собственият или нечий друг живот за него вече нямаха стойност. Оставих го, застанал по средата на стаята, глух и сляп, загубил последната капка жалост.
Същата вечер спорих цял час със Сюзън. Вече не можех да имам нищо общо с Джордж Арлекин. Сюзън — също. Тя трябваше незабавно да подаде оставка. Не се нуждаеше от заплата или пенсия или някакви други прокълнати пари, изцапани с кръв. Този човек бе недостижим за всякакво съчувствие, довод или разум. Той бе изпълнил собственото си пророчество, както бе убеден — и обеща — от самото начало. Той обичаше да заговорничи. Присъедини се с радост към убийците. Е, тогава да прави каквото ще!
Сюзън оспорваше всяка моя дума. Добре! Заклел се да го убие. Може да се откаже. Може да бъде спрян в последния момент. Той бил прекалено необикновен, за да можем с лека ръка да го причислим към безумците. Тя била работила с него от години. Да, той може би заговорничел, но не мисля ли, че за това е допринесло и рязкото ми осъждане…? Каквото и да смятал той, тя не вярвала, че е способен да убие. Въпреки всичко тя щяла да продължи да работи до последния ден на уговорката. Аз трябвало да платя дълга си, както той настоява, и да присъствам на срещата. Мисля ли, че ще се опита да ме замеси? Не, никога не съм казвал подобно нещо. Тогава трябвало да бъда там. Ако не отида, никога вече нямало да вярва на обещанията ми. Отвърнах й, че съм изпълнил всичките си обещания. Не, не било вярно. Двамата сме били обещали да извървим и последната крачка от последната миля заедно с Джордж, а тази последна крачка още не била направена… И така нататък, и така нататък, докато оглупяхме и озлобяхме и всеки от нас чакаше другият да отстъпи. Както обикновено Сюзън имаше последната дума.