— Пол, нищо не може да се случи на срещата. Стаята ще бъде пълна със свидетели. Ти ще бъдеш един от тях. Когато срещата приключи, ще помолиш Янко да почака в моята стая. Тогава ще говориш насаме с Джордж. Ще му кажеш, че ако не ти обещае тържествено да не посяга на Янко, ти ще го предупредиш, преди да напусне хотела. С това ще се освободиш от отговорност. Аз — също. Звучи ли ти разумно?
— В разсъжденията ти има пропуск. Ако Джордж е готов да убие, той е готов и да излъже.
— Тогава и при най-малкото съмнение ти ще предупредиш Янко и ще кажеш на Джордж, че ще го направиш.
— Ако някога се изправя пред съда, скъпа, се надявам ти да ме защитаваш.
— След като веднъж стана твоя, cheri, аз съм твоя завинаги. Така че, ако искаш да избягаш, сега е моментът.
Легнахме си миролюбиво; но някъде между полунощ и зазоряване се събудих с нова и ужасяваща мисъл. Ами ако срещата въобще не се състои. Документите бяха подготвени, вестниците щяха да отразят намеренията ни. Ако Янко не пристигнеше, ако смъртта го настигнеше по пътя, споразумението можеше и вероятно щеше да бъде подписано от новия президент на „Криейтив Системс“. Янко щеше да бъде мъртъв, а парите — на сигурно място в джоба на Арлекин. И Арон Богданович, и Джордж Арлекин имаха чувство за хумор, а точно този случай бе едно предизвикателство за изтънчения им вкус.
Глава десета
Пристигнах в „Салвадор“ в пет без десет. Спрях за малко при Сюзън, после влязох и се присъединих към Арлекин, който проверяваше документите заедно със своите адвокати. Точно в пет дойдоха Карл Крюгер и Хърбърт Бахман, а по петите им вървеше мургав, брадат младеж с два фотоапарата, провесени на врата. Пет минути след уречения час пристигнаха адвокатите на Янко и заедно с колегите си се заеха да сравняват документите.
В пет и десет Янко все още не бе пристигнал и Джордж Арлекин направи язвителна забележка относно това колко неточни са гениите. Когато в пет и петнадесет той все още не бе дошъл, адвокатите му видимо се изнервиха. Единият от тях телефонира в офиса на Янко, откъдето му съобщиха, че той вече е тръгнал. Промърмори някакво извинение и отново се зарови в книжата.
В пет и двадесет Арлекин започна да се разхожда из стаята, зачервен и ядосан. Базил Янко пристигна в пет и двадесет и пет и се извини безцеремонно със задръстванията по улиците.
Арлекин отвърна остро:
— Нашето време също е ценно, мистър Янко. Базил Янко остана невъзмутим:
— Това кратко посещение ми струва двадесет и пет милиона долара. Мога ли да видя документите, ако обичате?
Трябва да ги бе чел поне десетина пъти преди това, но му достави удоволствие да им направи разбор и анализ за още десет минути, преди да заяви, че е готов да подпише. Тогава Джордж Арлекин настоя адвокатите на Янко да прочетат дословно преамбюла и клаузите на договора.
„Никоя от страните не се обвързва, нито пък може да се задължи да приеме каквото и да било условие, което е в противоречие със закона…“
„Когато някоя от страните се въздържи от действия или бъде възпрепятствана да действа, подобно въздържане или възпрепятстване не съдържа и не може да съдържа укривателство на углавно престъпление…“
„Отговорността, поета от «Криейтив Системс Инкорпорейтид», е ограничена стриктно до посочените по-долу условия. Уговорените и компенсирани щети са уредени изцяло съгласно иска…“
„Арлекин и Сие“ и лично мистър Джордж Арлекин се съгласяват да не повдигат обвинения за измама или заговор за измама срещу служители на „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. Повдигнатите вече обвинения ще бъдат оттеглени…