— Седмица, може би. Не повече.
— Чувам, че ще се жените.
— Точно така.
— Ти си щастлив човек — каза Хърбърт Бахман. — Надявам се, че го знаеш.
— Знам го, Хърбърт.
— Когато го срещнах за първи път — обади се Карл Крюгер, — той беше голям будала.
— А сега — Базил Янко бе почти сърдечен, — разбирам, че сте напуснал „Арлекин и Сие“. Бих желал да ви напомня, че предложението ми е все още в сила.
— Отхвърлям го, мистър Янко.
Джордж Арлекин подхвърли язвително:
— Мисля, че постъпваш разумно, Пол. Това е опасна работа.
Янко избухна:
— Заяждате се, мистър Арлекин. Мога ли да ви напомня, че така нарушавате споразумението, което току-що подписахте?
— Не чух никакво заяждане — каза Карл Крюгер. — А ти, Хърбърт?
— Не, Карл. Освен това аз малко недочувам.
Базил Янко изпразни чашата си на един дъх и я остави.
— Прекалено стар съм за детски игрички, господа. Трябва да тръгвам.
— Ако мръднете — любезно каза фотографът, — сте мъртъв. — Той бе насочил по-големия от двата фотоапарата право в лицето на Янко. — Този е смъртоносен. Изстрелва шест куршума с цианид.
Джордж Арлекин протестира:
— Какво означава това, по дяволите?
— Моля! — Фотографът нетърпеливо махна с ръка. — Седнете всички на масата. Сложете ръцете си отгоре.
— Етажът е пълен с охрана — възмути се Базил Янко — и да се случи това! Какво искате? Пари?
— Седнете!
Седнахме в полукръг, поставили длани на полираната повърхност. Фотографът се настани срещу нас, опря фотоапарата на масата, без да отделя пръст от спусъка.
Каза директно какво иска.
— Ще застрелям всеки, който помръдне или извика. Ако някой ни обезпокои, мистър Арлекин, вие ще се справите със ситуацията. Ние провеждаме съвещание и не трябва да ни прекъсват.
— Вече съм дал такива нареждания.
— Може да се наложи да ги повторите. И така, кой съм аз? Господин Никой. За какво съм тук? — Той извади от вътрешния си джоб сгънат лист, напечатан на пишеща машина, и химикалка и ги остави на масата пред себе си. — Аз съм тук, за да чакам, като всички вас… Мистър Янко, току-що изпихте чаша доматен сок. С прискърбие трябва да ви съобщя, че в него имаше отрова.
Вцепенихме се от изненада, след което ахнахме от ужас.
Единствено Базил Янко продължи да седи надменен и невъзмутим.
— Не ви вярвам.
— Аз не ви карам да ми вярвате — любезно отвърна фотографът. — Съобщавам ви факт. Много скоро ще се почувствате отпаднал и ще ви се доспи. После ще загубите способност да контролирате мускулите си. Ще заспите. Малко след това ще умрете. Няма да бъде болезнено. Няма да продължи дълго. След около петнайсет минути ще изпаднете в безсъзнание.
— Не можете да го направите — каза Джордж Арлекин. — Не можете просто да наблюдавате как умира един човек.
— Една поправка, мистър Арлекин. Ние всички ще го наблюдаваме как умира.
— Няма! — Карл Крюгер повдигна големия си юмрук. Фотоапаратът се насочи право към гърдите му. Той свали ръка. — Защо Янко? Защо не някой от нас?
— Това… — фотографът държеше сгънатия лист, — това е списък на жертви. В него има шест имена и описание на смъртта на всеки човек поотделно. Ще ви прочета имената: мисис Базил Янко, взривена в скутера й; мис Ела Дийн, блъсната от кола; мис Валери Халстрьом, застреляна; мистър Франк Лемиц, застрелян; мис Одри Леви, отвлечена в Лондон, вероятно мъртва; мисис Джордж Арлекин, застреляна… Всички тези убийства са били организирани и финансирани от Базил Янко.
Базил Янко седеше неподвижен на стола си. Той се изсмя остро и мрачно и поклати глава.
— О, не! Най-старият трик в света! Вие ли го организирахте, мистър Арлекин? Вие, мистър Дезмънд?
— Никога през живота си не съм виждал този човек — отговори Джордж Арлекин. — До тази вечер не бях разменял нито една дума с него.
— Така е, мистър Янко. Разбирате ли, Валери Халстрьом ми беше колежка. Одри Леви, която трябваше да наблюдава Лемиц в Лондон, също… Играете грубо. Ние — също.
— Не можете да докажете нищо и го знаете.
— Единствено полицията трябва да доказва. Не и ние. Как се чувствате? Малко отпаднал? Това е нормално… Не, мистър Янко! Ако се опитате да станете, ще ви застрелям, а това ще бъде много болезнено… Все още сте в по-добро положение от хората, които убихте. Вие умирате, но умирате спокойно. Без болка. Кротко… Вие се изпотявате, мистър Янко. Това означава, че организмът ви се съпротивлява. Безполезно е. Просто се отпуснете.