— Бърни Куниг, какво той?
— Момчетата ми поговориха с него. Казал им; че негов приятел го наел, за да ви следи и докладва за движението ви.
— Кои е този приятел?
— Франк Лемиц. Шофьорът на Янко.
— Това е нещо. Можем ли да го използваме?
— Мислих върху това. Рисковано е, но може би си заслужава да опитаме. Защо не подхвърлите името при срещата си с Янко?
— С удоволствие.
— Нека аз да го направя — пожела Джордж. — Може да се окаже по-голяма изненада, отколкото очакваме. Нали в театъра казват, че на всяка шега трябва да се смееш два пъти.
— Три — каза Арон Богданович. — Но трябва да бъдете сигурен, че последният път няма да е за ваша сметка.
Закъсняхме за вечерята в „Салвадор“, но не много. Сюзън бе там и аз я прегърнах и задържах малко по-дълго от обикновено, защото Арлекин не би го направил, а и тя като мен се нуждаеше от повече обич, отколкото получаваше. Докладът й от Женева не бе обнадеждаващ.
В „Юниън Бенк“ държали стриктно на правата си, били много прецизни относно положението си пред закона. Сметката на Арлекин е била открита според изискванията; всички преводи по нея били редовни; парите били изплатени в брой срещу подпис, който бил проверен. Отговорността на банката свършвала тук. Стига тази позиция да се възприеме от нас, те биха били щастливи да помогнат на уважаемия си колега по всеки възможен начин.
От швейцарската полиция също нямало особена полза. Те изследвали предполагаемия фалшив подпис, съпоставен с истински. Останали възхитени от майсторството на фалшификатора. Изтъкнали, че проследяването на пари в брой било много трудно и че те биха могли да бъдат изнесени съвсем легално от Швейцария. Положението на Арлекин било ясно, макар и не особено удобно; загубите били покрити, освен ако и докато трета страна не подаде официално оплакване, срещу него не може да бъде повдигнато обвинение.
Новините от бранша бяха злокобни. В града на Жан Калвин трудът бе свещен; парите бяха неговият плод; всичко, което хвърляше петно върху светостта на парите, биваше анатемосвано. Джордж Арлекин все още не бе отлъчен; външно не бе подложен и на критика. Но вътре, в самата Швейцарска банкова асоциация, вече се поклащаха глави и се шушукаше усилено. Засега не бяхме изгубили нито един клиент, но потокът от пари за инвестиране бе намалял значително.
Сюзън ни разказа всичко това в обичайния си сериозен, скучен стил, сякаш ставаше въпрос за бакалски стоки, а не за нещастия. Жулиет бе бясна, задраскваше име след име в списъка на приятелите си. Арлекин обобщи в кратко заключително слово:
— Едно нещо е ясно. Не можем просто да спечелим и да се върнем накуцвайки вкъщи. Нуждаем се от знамена и фанфари, а враговете ни да бъдат отъпкани в праха. Твърде късно е за риторика. Военният съвет ще започне в десет сутринта. Наспете се добре, деца. Приятни сънища!
Това бе любезно пожелание, но не ми донесе щастие. Веднага след като платих на таксито пред дома ми, от сянката изникнаха трима мъже и ме заобиколиха. Единият от тях каза:
— Трябва да ти предадем нещо от името на Бърни.
Друг ме удари с палка. Опитах се да отвърна, но те бяха професионалисти. Събудих се в собственото си легло с бинтовани ребра, болки в бъбреците, в присъствието на лекар и двама полицаи, които очакваха показанията ми.