Арлекин се навъси и замисли за момент, след което се съгласи и каза рязко:
— Така да бъде! Да видим колко здрави нерви има Янко! Сега, сутрешната програма. Сюзи, в Европа е три часът. Телефонирай на всички от твоя списък. Ще говоря лично с всеки от тях. Пол, ти и аз ще изпратим телеграма до всички акционери, както и писмо за потвърждение. После ще съставим две изявления — едното за Янко, а другото за финансовия печат. Същността им ще бъде, че отхвърляме офертата, препоръчваме същото и на останалите акционери и излагаме причини. Адвокатите ни ще пристигнат в един и половина, за да прегледаме проектите.
Работата вървеше бавно и трудно. Линиите до Европа бяха претоварени. От петнадесетте души в списъка на Сюзън успяхме да говорим само с петима, трима от които бяха готови да продават, а двама бяха склонни да задържат акциите, ако Арлекин им посочи убедителни причини. Това бе същността на въпроса: имахме достатъчно причини, но не можехме да ги изложим, без да попаднем под ударите на закона. Можехме да се противопоставим на завладяването на европейската компания от американците. Можехме да оспорим доколко разумно е предаването на една банка в ръцете на корпорация, която разработва полицейски системи и системи за наблюдение. Можехме да докажем тактиката на октопода, която прилагаше Янко. Но без силна защита и обществена подкрепа, без солидни доказателства в наша полза нямаше да посмеем да повдигнем обвинение срещу него. Една стара поговорка гласи: „Парите правят човека: те го правят по-чист и от ангелите — и ако искаш да докажеш противното, трябва да имаш поне толкова пари, колкото и той.“
Напълнихме кошчето с несполучливите си чернови, но преди да пристигнат адвокатите, бяхме сигурни, че сме сътворили малък шедьовър на сдържано изказване. Адвокатите се ужасиха. Това, което в Женева бе логично твърдение, в Ню Йорк било потресаваща клевета. В никакъв случай нямало да ни позволят да го публикуваме, дори да го пратим по пощата. Не, господа, не! Те щели да вземат черновите със себе си и да ги преправят.
Арлекин отстъпи с явно нежелание, след което ги помоли да спрат за момент.
— Господа, бихте ли погледнали мистър Дезмънд? Погледнаха ме. Изразиха съчувствието си в хор.
Разкопчах ризата си. Хорът замлъкна.
— Мистър Дезмънд е бил пребит снощи. Можем да докажем връзката на мистър Янко с това престъпление.
— Как, мистър Арлекин?
— Неговият шофьор е наел човека, дал нареждането.
— Можете ли да го докажете?
— Да.
— Можете ли да докажете, че шофьорът е действал по нареждане на Янко?
— Знаем, че е било така. Не можем да го докажем пред закона.
— Значи не можете да докажете нищо, мистър Арлекин.
— Точно така. Законът е безпомощен. Мистър Дезмънд не може да получи удовлетворение, освен ако не използва наемник. И така, вашият съвет, господа? Как да получим удовлетворение и да предпазим мистър Дезмънд от по-нататъшни посегателства?… Знам отговора. Не можете да се компрометирате, като препоръчате незаконни средства. Ще стигнете и по-далеч. Ще започнете да ме убеждавате да запазя репутацията на Янко, за, да не би да заведе дело за клевета. Постъпвам, както вие искате. Той ме атакува още по-силно. Когато законът, господа, е безпомощен, как да възтържествува справедливостта? Помислете, моля. И ми представете документите до шест часа вечерта.
Те си отидоха смутени и нещастни, потресени от това, което изглеждаше безсмислена малка тирада.
Сюзън не скри недоволството си.
— Джордж, какво за Бога очакваше да ти кажат? Не могат да тръгнат срещу закона. Те са негови служители. Знаеш това. Винаги си го знаел.
Отговорът му бе бърз и убедителен.
— Не! Това не е решение, Сюзи. Въпросът трябва да получи отговор, защото дилемата е универсална. Палестинецът не може да се върне у дома си, защото на мястото му е построен кибуц. Евреинът не може да отстъпи, защото ще загине в някое сирийско подземие. Бедняците от испанските квартали стават престъпници, защото не могат да си намерят работа или да изхранват децата си. Моето е нищо! Каквото и да се случи, аз ще живея и ще умра богат, без да съм заслужил нито франк. Въпреки това законът е безсилен да защити моето най-елементарно право — правото на добро име. Това е същността на спора. Това е границата, отвъд която ставам брат на човека извън закона или може би човек извън закона…