Никога не го бях виждал толкова разпален или да прави толкова невъздържано изказване. Сякаш някоя струна дълбоко в него се бе скъсала и той не можеше да спре. Предизвикателството му бе отправено не само към нас, неговите помощници, но и към самия него. След това той каза нещо странно, което ме обезпокои.
— Сега гледам към дулото. Виждам куршума в цевта. Чудя се как ли ще се почувствам, когато сложа пръста си на спусъка?
Базил Янко пристигна в три и двадесет и пет — прекалено късно, за да е случайно, но достатъчно късно, за да се предположи демонстрация на високомерие. Той, разбира се, се извини, но по такъв безцеремонен начин, че засили оскърблението. Той се надявал да приключим с разумна бързина, тъй като в шест часа имал среща в Плезънтвил и искал да избегне задръстванията при прекосяването на града. Колата му била в подземния гараж. Би искал да повика шофьора си преди края на срещата. Всичко бе пресметнато така, че да ни накара да настръхнем и да започнем преговорите зле. Бях бесен, но Арлекин остана спокоен.
Едва след като се настанихме край масата, Янко даде знак, че е забелязал присъствието ми.
— Какво се е случило с лицето ви, мистър Дезмънд?
— Нещастен случай. Счупих си и едно ребро. Лекарят каза, че ще оживея.
— Застрахован сте, надявам се.
— Да, застрахован съм.
— Добре тогава, да се заловим за работа. Разбирам, че сте разгледал моята оферта, мистър Арлекин?
— Да, мистър Янко, да.
— Съгласен ли сте, че е щедра?
— Да.
— Да разбирам ли, че я приемате?
— Не, мистър Янко, отхвърлям я.
— Очаквате да вдигна цената?
— Напротив. Надявам се да я оттеглите.
Сянка на изненада прекоси лицето му за миг, след което тънките му устни се разтегнаха в усмивка.
— И защо да го направя, мистър Арлекин?
— Може да решите, че така е по-благоразумно.
— Това не е заплаха, нали, мистър Арлекин?
— Това е съвет, мистър Янко. На този етап приятелски.
Базил Янко се облегна на стола, допря един до друг пръстите на ръцете си и ги вдигна пред бледите си устни. Присви очи. Изглеждаше потънал в медитация. После се усмихна и каза със спокоен глас:
— Мистър Арлекин, знам какво си мислите. Аз съм отвратителен човек, непочтен и алчен, който не може да се нарече колега на европейски джентълмен като вас. Вие няма да ми продадете акциите си. Възнамерявате да съберете достатъчно пари, за да се възползвате от опцията си и да изкупите остатъка — дори ако сделката отслаби позициите ви. Ако направите това, аз имам две възможности. Да повиша цената до непосилна за вас граница. Или да заведа дело, наказателно и гражданско, пред всяко правосъдие, под чиято юрисдикция действате: дела за вреди и загуби, обвинения в измами, злоупотреби и всичко останало. Не е необходимо да печеля процесите, мистър Арлекин. В момента, в който предявя обвиненията, вие сте свършен. Банката ще бъде изправена пред криза на доверието. Накрая аз пак ще я получа… Проявете разум, а?
Това бе най-арогантната демонстрация на груба сила, на която някога съм бил свидетел. Бях опозорен, унижен и ядосан достатъчно, че да извърша убийство.
Джордж Арлекин изглеждаше доста спокоен. Нито ръцете, нито гласът му трепереха, нито пък в отговора му се появи сянка от гняв.
— Учудвате ме, мистър Янко. Изглежда, че аз ви уважавам повече, отколкото самият вие себе си. Вие сте мъж със завиден интелект. Не разбирам как сте позволил да ви замесят в толкова груба тактика — освен, разбира се, ако това не е тактиката на отчаянието.
Базил Янко се засмя. Звукът не беше приятен — рязък и груб присмех.
— Отчаяние, по дяволите! Арлекин, вие сте изостанал от нашето време с петдесет години! Това е бизнес! Бизнес по американски от средата на седемдесетте! Аз не съм някой швейцарски финансист, който си играе на шикалки в „Бенкърз Клъб“. Предлагам ви по-добра цена, отколкото ще получите на която и да е борса в света. Искате да я обсъдим, добре! Слушам. Отхвърляте предложението и аз сграбчвам кокала.
— Извинете ме за момент. — Арлекин стана и отиде до вратата. — Имам нужда от чаша вода.
Янко се обърна към мен:
— За Бога, мистър Дезмънд! Вие сте негов приятел. Знаете правилата на играта. Влейте му разум.
— Как, мистър Янко. Аз съм фиктивен акционер, притежавам само една акция. Когато се оттегля като директор, ще я прехвърля на собственика. Топката е във вас, играйте.