Арлекин се върна след секунди, като потупваше леко устните си с кърпичка. Той седна, простря крака под масата и поднови прекъснатия разговор.
— … А, да! Бяхме стигнали до там, където ви отказвах, а вие, както се изразихте, посягате да сграбчите кокала. Преди да го сграбчите, мистър Янко, преди да предприемете каквито и да било необмислени действия, позволете да ви посоча някои факти. Първо: притежавам досие, в което са отразени животът и деловата ви дейност, съставянето на което е отнело две години. Не всичко в него ви прави чест. Някои неща ви превръщат в нежелан партньор. Второ: аз, както знаете, съм един от основните акционери в „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. Имам право на глас и мога да предизвикам разследване в делата на компанията. Трето: „Криейтив Системс“ е силно зависима от общественото доверие към „Арлекин и Сие“. Още по-зависима е от политическото доверие, за да сключва и изпълнява правителствени договори. Четвърто: политическото доверие ще бъде разклатено из основи, ако бъде доказано, че висши служители на „Криейтив Системс“ или дори самият вие са замесени в престъпна дейност. Пето: ако аз съм убеден, че съществуват доказателства за това, то мой дълг на акционер и почтен бизнесмен е да изискам разследване от правителствена агенция. Шесто: такива доказателства съществуват и те са на мое разположение.
Базил Янко вдигна рамене и махна презрително с ръка.
— Тогава изпълнете дълга си, мистър Арлекин. Използвайте ги!
— Боя се, че не ми вярвате, мистър Янко.
— Откровено казано, да.
— Позволете тогава да изложа една малка част от тях. Шофьорът ви ви очаква долу. Секретарката ми го повика, както поискахте. Той се казва Франк Лемиц. Действайки по ваша заповед, той е наел известния престъпник Бърни Куниг да наблюдава апартамента на мистър Дезмънд. Признал е това пред детективите, наети от мен. Това е същият Бърни Куниг, който снощи е пребил мистър Дезмънд. Имаме нотариално заверени показания, които чакат да бъдат предадени на полицията… Това е само върхът на айсберга. Под водата има много повече. Разбирате ли защо ви посъветвах да проявите благоразумие?
Трябва да призная, че той го понесе по-добре, отколкото бях очаквал. Дори успя да изобрази неуверена, хладна усмивка на одобрение. Първите му думи бяха адресирани към мен.
— Съжалявам, че сте пострадал, мистър Дезмънд. Нямам нищо общо с това. Трябва да се извиня и на вас, мистър Арлекин. Изглежда съм ви подценил.
— В такъв несигурен занаят това винаги е опасно.
— Няма да се повтори, обещавам. Съветът ви бе да оттегля офертата, да? Да предположим, че оттегля заплахата, а офертата остане?
— Тогава ще имаме нормални делови отношения без нарушения на закона или обичайната практика.
— А от ваша страна, мистър Арлекин?
— Аз ще гарантирам, че след като „Криейтив Системс“ фактически е обект на разследване от страна на ФБР и докато нашите делови взаимоотношения остават нормални, няма да предприема официални действия. Информацията, с която разполагам, е, да я наречем, застрахователна полица.
— Не бихте ли желал да я осребрите?
— Не.
— Така си и мислех. Добре, нека обобщим. Аз предложих, вие отказахте. Ще посъветвате акционерите си да направят същото. Жалко, че стигнахме до задънена улица, но за шестдесет дни могат да се случат много неща… Приятен ден, господа.
Нямахме време за анализ. Трябваше да изпратим телеграмите до акционерите. Трябваше да напечатаме и писмата в тяхно потвърждение. Адвокатите пристигнаха с едно толкова беззъбо и хленчещо изявление, че Арлекин презрително им го хвърли обратно. Обърнахме се към пресата с нашия втори вариант. Джули се върна по време на цялата бъркотия и настоя да я информираме за събитията през деня. Поиска да научи и защо изглеждам като пострадал от война, което повдигна в окончателен и категоричен вид въпроса колко трябва да знае.
Арлекин бе на мнение, че трябва да й казваме всичко. Аз претендирах за известно право да определям това, тъй като бях сложил главата си на дръвника и Арон Богданович щеше да я отсече при едно махване с батистена кърпичка. Джули заяви доста логично, че било трудно да спи с човек, с когото не можела да разговаря; че ако имало рискове, които да понесе, трябвало да ги знае; че ако можело да се доверяваме на секретарката, то защо не и на съпругата? Изтъкнах довод, от който ме побиваха тръпки: колкото повече знаеш, толкова по-уязвим ставаш; и белезите ми доказваха, че това не бе детска игра. На което Джули отвърна, че сме били малка група приятели, изправена срещу враждебно настроен свят. Ако сме си нямали доверие, групата щяла да се разпадне. Тогава аз отстъпих и Арлекин й разказа цялата история. Тя остана потресена, когато разбра на какъв голям риск сме се изложили, колко близо до джунглата се намираме. Засрами се от собствения си егоизъм, ядосана, че сме я оставили толкова дълго в неведение. Не желаеше да се отнасяме с нея покровителствено като с малко дете.