Арлекин остана доволен. Той вече можеше да разсъждава свободно в семеен кръг. Можеше да признава проблемите си, вместо да се крие зад маска от любезност и усмивки. Дори видът му се промени. Започна да говори по-ясно, да се държи по-естествено. Стана в известен смисъл по-непринуден, макар и по-странен, като монах, който внезапно е открил ключа към собственото си сърце.
Вечеряхме спагети и пихме вино в „Бертоло“. Спагетите бяха идея на Жулиет. Тя решила — простете за израза! — че щяло да ми бъде по-лесно да дъвча тях, отколкото бифтек. Поръчахме на акордеониста да свири стари и сантиментални песни. Държахме се за ръце и пяхме. Пихме за смъртта и вечните мъки на враговете ни, докато Арлекин произнасяше клетви на толкова езици, колкото можеше да се сети, да не би Базил Янко да се измъкне невредим. Беше пир по време на чума: събрани около огъня и бутилката, пеещи, за да прогоним злото от прага си. Но злото беше там и ние го знаехме: заразата на насилието и терора. В момента, в който прекрачехме извън магическия кръг, щяхме отново да станем негова жертва.
Когато вървяхме подръка обратно към „Салвадор“, напрежението от деня си взе своето и внезапно се почувствах отпаднал и ми прилоша. Починах си малко в апартамента на Арлекин, но не ми стана по-добре. Сюзън заяви, че ще ме отведе вкъщи с такси и ще прекара нощта при мен. Възразих, но те надделяха. Половин час по-късно вече бях настанен в леглото си, погълнал успокоително, докато Сюзън и Такеши приготвяха чай в кухнята. Не можеше да се случи. Знаех, че не може. Но се зачудих, докато се унасях, какво ли би било, ако тук постоянно имаше жена.
Арон Богданович ме изненада с посещението си рано сутринта. Такеши го въведе в стаята ми. Той се настани на края на леглото с чаша кафе в ръка и ме попита:
— Снощи не ми се обадихте. Защо?
— Не се чувствах добре. Секретарката на Арлекин ме доведе вкъщи. Тя е в стаята за гости.
— След като ви казвам да се обадите, ще се обадите. Моята система е зависима от систематичното предоставяне на информация. Какво се случи вчера?
Разказах му най-подробно.
Той се замисли и изрази одобрение.
— Добре! Чудех се как ще се справи Арлекин. Какво следва?
— Очакваме отговорите на акционерите ни. Събираме средства в Ню Йорк, за да изкупим акциите на разколебалите се. Какви са новините при вас?
— Знаем кой е убил Валери Халстрьом. Името му е Тони Тезориеро и се намира в Маями. Скоро ще разговаряме с него.
— Как го открихте?
— Неправилен въпрос, мистър Дезмънд.
— Извинете. В този час още не съм във форма.
— Саул Уелс ми предаде новините относно Ела Дийн. На три пъти — през ноември, декември и януари, тя е внесла големи суми в брой. През този период е била близка с Франк Лемиц.
— Според мен е време да се поговори с този господин.
— Опитахме снощи. Не се прибра вкъщи. Не се появи на работа тази сутрин.
— Вероятно Янко го е уволнил след срещата си с нас.
— В действителност той е заминал за Лондон със среднощния полет. Мои приятели ще го посрещнат там.
— Освен ако не кацне някъде другаде в Европа.
— Билетът му е еднопосочен, до Лондон. А сега, мистър Дезмънд, как сте с нервите?
— Неспокоен съм, защо?
— Тази сутрин в пощенската си кутия ще намерите плик, адресиран до вас. В него ще откриете бележника на Валери Халстрьом и листче, на което е написано на машина: „Поздрави от Валери Халстрьом.“ Незабавно ще повикате мистър Арлекин и вашия детектив Саул Уелс. Мистър Уелс ще се обади на полицията от ваше име. Ще им предадете бележника. Мистър Арлекин ще телефонира на мистър Янко и ще му съобщи новините.
— Тогава адът ще се стовари на главата ми. Полицията и ФБР ще се заемат с мен.
— Правилно. И вие ще им кажете истината. Открил сте бележника в пощенската кутия. Те, естествено, отново ще ви разпитат за краткотрайното ви познанство с мис Халстрьом. По време на разказа, но не в самото начало ще си спомните нещо, което сте забравил да кажете на полицията — че мис Халстрьом се е страхувала от Базил Янко.