Саул Уелс говореше със скорост сто думи в минута, разхождаше се, пушеше, тръскаше пепел и раздаваше съвети.
— Вие сте двама чуждестранни господа. Плащате ми, за да знам. И така, когато дойде полицията, ще ме оставите аз да говоря… Всичко, което можете да им кажете, е, че бележникът се е появил неизвестно как в пощенската ви кутия. Вие, разбира се, знаете какво има в него. Както и аз. Направил съм фотостати на всяка страница. Това е нормално. Аз съм детектив, регистриран съм и имам разрешително. В същото време съм и бизнесмен, който търси изгода. Ще се свържа с останалите компании, вписани в бележника — на най-високо равнище, строго поверително — и с вашето позволение, мистър Арлекин. Вие също сте били измамени. Те също биха могли да бъдат измамени. Те ще бъдат благодарни. Освен това ще бъдат и уплашени. В минутата, в която си тръгна, те ще телефонират на Базил Янко. Той ще се разтревожи. Ние искаме точно това… Междувременно ченгетата ще са взели бележника. ФБР също. Ченгетата се занимават с убийството. ФБР се грижи за националната сигурност, международните измами и многото големи компании, които го притискат. На вас, мистър Дезмънд, ще ви бъдат зададени два неудобни въпроса. Кой би могъл да изпрати бележника и защо? Те ще зададат този въпрос по двайсет различни начина и ще продължат да го повтарят. Отговорът трябва да остане един и същ: „Не знам“.
— Това означава да излъжа.
— Видял ли сте да оставят бележника?
— Не.
— Можете ли да четете мисли?
— Не.
— Тогава защо да лъжете? Не изпитвайте чувство на вина, приятелю. Това е фатално. Не сте убил никого. Не сте откраднал нищо. Вие сте чуждестранен банкер, който е наел местни детективи и иска да се придържа стриктно към закона… Сега вие, мистър Арлекин. Казал сте на Янко, че разполагате с негово досие. Веднага му направете копие. Ако федералните агенти поискат оригинала, ще трябва да им го дадете — при положение, че Янко им е казал за съществуването му.
— Това няма ли да бъде доста глупаво от негова страна?
— Не е глупаво, мистър Арлекин. По-скоро умно. Той изпълнява деликатни поръчки. Бил е проучван стотици пъти. Когато работите за правителството, не е необходимо да бъдете чист — важното е да направите откровени признания, когато поискат това от вас. Шокиран ли сте? Скъпи ми господине, когато наемате някого, за да ви конструира ракетна система, вие купувате неговия талант и си затваряте очите за неговите грехове. След което ги вписвате в картотеката и двамата сте спокойни. На вас също ще ви бъдат зададени неудобни въпроси. Например, подозирате ли Янко в съучастие в измамите? Намирате ли някаква връзка между измамите и смъртта на мис Халстрьом?
— Аз съм обезпокоен от съвпадението им с предложението му да откупи акциите.
— Добре. Това е линията, която ще поддържате. Фактът, че сте се обърнал към швейцарската полиция, също е във ваш плюс.
— Още нещо, мистър Уелс. Казах на Янко, че разследването ми е установило връзка между Бърни Куниг и Франк Лемиц. Контузиите на мистър Дезмънд все още личат доста ясно. Този въпрос неизменно ще бъде повдигнат.
— Всичко е наред, мистър Арлекин. Имате писмен договор с „Лихтман Уелс“. Можете ли да представите договор с друг детектив?
— Не.
— Тогава се успокойте.
— Мистър Уелс, чувствам се така, сякаш досега съм живял на друга планета.
— Не, мистър Арлекин — каза Саул Уелс. — Това е добрата стара Земя. Просто не сте се сблъсквал с подобни неща. Сега поемете дълбоко дъх. Ще се обадя на полицията. После ще изчакате десетина минути, преди да позвъните на мистър Янко. Нямам търпение да видя физиономията му, когато пристигне.
В действителност удоволствието му бе отказано. Мистър Базил Янко отсъстваше. Заминал снощи за Европа. Секретарката му не знаеше кога би могъл да се върне. Полицаите бяха благодарни, но изразиха съмнение. Изслушаха мълчаливо пространните обяснения на Саул Уелс. Помолиха ме да ги потвърдя. Записаха ги. Разгледаха внимателно плика, взеха бележника, подписаха разписка, благодариха ни за съдействието и си тръгнаха.
Саул Уелс бе объркан и нещастен.
— … Ние им даваме динамит, а те се отнасят с него като с кутия боб. Янко е запънал до гуша в неприятности, а заминава за Европа. Има нещо гнило. Не ми харесва.
Арлекин не се разтревожи.
— Това е театър, мистър Уелс. Мълчанието е по-страшно от думите. Ако от нас се очаква да изпитваме страх и колебание, ние няма да го направим. Показанията, които сме дали досега, се потвърждават по всеки пункт. Да не се притесняваме, моля.