Телефонът иззвъня. Вдигнах го.
Карл Крюгер се обаждаше от Хамбург.
— Здравей, млади Пол! Как е?
— Не се предаваме, Карл.
— Там, може би. Тук бързо губите позиции. Затова ти се обаждам. Бях помолен да събера група, която да гарантира емисия облигации на местната власт във Федералната република. Не е голяма, но разбираш, че е важна. Вписах името на Арлекин. Задраскаха го.
— Някакви причини?
— Кой ти дава обяснения? Знаеш как е, Пол. Как се държи момчето?
— Чудесно.
— Чувам, че е решил да се възползва от опцията си при сто долара за акция. Значи е идиот. Къде е той?
— Тук. Искаш ли да говориш с него?
— След минутка. Утре във Франкфурт ще се проведе среща, свикана от Янко. Ще присъстват и някои от вашите акционери.
— С малки дялове… и Арлекин има първа опция за покупка. Ти имаш втора. Какво могат да направят?
— Да вдигнат шум и да объркат пазара, ето какво. Арлекин би трябвало да знае. Би трябвало да присъства. Кажи му го.
— Кажи му го сам. Сега ще ти го дам… Джордж, Карл Крюгер е.
Той взе слушалката от ръката ми и се впусна в дълъг и оживен разговор на немски, докато Саул Уелс ме отведе в коридора и ми прочете жална лекция:
— … Чуйте ме, мистър Дезмънд! Познавам този град. Познавам полицията и ФБР и начина им на действие. Пресата ще ни отдели половин колона, после — нищо. Какво ще получим от ченгетата? Благодарим ви за информацията, рутинни въпроси, глупости! Отсега нататък бъдете нащрек с телефоните си и не говорете в присъствието на прислугата. Всеки ден ще изпращам човек, който да проверява този и вашия апартамент за подслушвателни устройства. Ако искате да разговаряте поверително, разходете се в парка или идете до книжарницата.
— Добре, Саул, ще послушам съвета ви. Но по дяволите! Ние не сме престъпници!
— Така е. Но притежавате много важна информация. Не познавате всички компании, вписани в бележника. Аз ги познавам. Това ми е работата. Поне пет от тях са строго секретни организации, които разработват отбранителни проекти. Може да си кръвен брат на президента и пак да ти подслушват телефона. И двамата сте чужденци, а ние се боим от чужденците, мистър Дезмънд. По-скоро ще защитим местна курва като Янко, отколкото двойка девственици от чужбина… Не съзнавате колко лесно е да се оклевети някой. Търгувал ли сте някога отвъд Желязната завеса? Бил ли сте някога в Китай? Имал ли сте някога каквито и да било връзки с чужди агенти? А и какво ще разпечата за двама ви банката данни на Янко? Знаете, че не е необходимо да бъде вярно. То е мнение; но се превръща в чиста истина. Извинете, но е необходима само една дума, за да превърне Дева Мария в Мария Магдалена. Мистър Арлекин може да не разбира това и…
— Разбирам го, мистър Уелс — Джордж Арлекин стоеше на прага с пламнало от възмущение лице. — Трябва да бъдем сплашени и да отстъпим.
— Нямах намерение да ви обидя, мистър Арлекин. Плащате ми, за да говоря истината. Опитвам се да го правя.
— Знам, мистър Уелс. Оценявам това. Не на вас съм ядосан, оскърбен съм от цялата тази гадна история — въпросната среща във Франкфурт, това подкупване на колегите. Предпочитам да горя в ада, отколкото да продам душата си на Янко… Колко фотостата от бележника на Валери Халстрьом имаме?
— Вие имате един, аз — три.
— Дайте ми още един.
— Какво ще правите?
— Мистър Уелс, аз съм почтен швейцарски гражданин. Ще посетя посланика си във Вашингтон. Смятам да отидем заедно, Пол. Промяната ще ни се отрази добре. Имаме телефона ви, мистър Уелс. Ще ви съобщя къде да се срещнем.
— Само едно нещо, мистър Арлекин. Базил Янко има много приятели във Вашингтон.
— Знам. Но разполагам и със списък на враговете му.
— Проверете ги, преди да им кажете „добър ден“. Климатът във Вашингтон е особен. На някои хора не им понася. Желая ви успех!
Не бяха минали и десет минути, откакто той си бе тръгнал и се обади шефът на пиколата: някакъв господин искал да разговаря с мистър Арлекин. Сюзън слезе долу, за да се срещне с него и да го попита по какъв въпрос. След няколко минути тя ни го представи лично: мистър Филип Линдън от Федералното бюро за разследване. Той бе млад, загорял от слънцето, елегантен и поне в началото с безупречни маниери. Беше доволен, че завари и мен. Това щяло да му спести време и необходимостта да повтаря едно и също. Първо, искал да отбележи, че разговорът е поверителен. Отнасял се за „Криейтив Системс Инкорпорейтид“, с която „Арлекин и Сие“ била свързана като гарант, акционер, банкер и клиент. Подразбирало се, че „Криейтив Системс“ е предложила цена, за да поеме контрола над „Арлекин и Сие“. Мистър Арлекин бил президент и основен акционер, нали? А мистър Дезмънд…