— Вие не сте швейцарец, нали, мистър Дезмънд?
— Не. Австралиец съм. Имам делова виза, следователно разполагате с данните ми.
— Да, така е. Какво е положението ви в „Арлекин и Сие“?
— Аз съм изпълнителен директор.
— Освен това е колега, когото ценя изключително много и мой стар приятел.
— Благодаря ви, мистър Арлекин. А сега нека спестим времето си: ние сме в течение на вашите проблеми, мистър Арлекин. Искам да кажа, че прегледахме доклада за компютърните ви операции. Знаем, че сте наели „Лихтман Уелс“, за да ги разследват. Те може да станат, а може и да не станат обект на нашето проучване, което е по друг повод.
— Може би не знаете, мистър Линдън, но швейцарската полиция бе запозната подробно със случая и работи по него. Операторката, която е замесена в Ню Йорк, мис Ела Дийн, е мъртва. Според нашите адвокати с това отношенията ни с вашето правосъдие се изчерпват… освен ако и докато нашите детективи не открият допълнителна информация.
— Това е добре. След като ги споменахте, да разбирам ли, че не сте доволни от доклада на „Криейтив Системс“?
— Не съм казал това, мистър Линдън. Докладът е в съответствие с договора, според който системата ни за сигурност трябва да бъде проверявана и да се разкриват всякакви аномалии при функционирането на програмата.
— Да. Но измамата е била извършена във всички ваши клонове, а досега сте открили само един оператор.
— В останалите клонове детективите все още работят.
— Доволен ли сте, че „Криейтив Системс“ не са замесени в измамата?
— Трудно е да се отговори на този въпрос, без да се създаде погрешно впечатление. Трябва да се отбележат две неща: първо, докладът оневинява всички служители на „Криейтив Системс“, но не подкрепя твърдението с доказателства; второ, любопитно съвпадение е, че предложението за поемане на контрол бе направено веднага след представянето на доклада.
— Това, разбира се, би могло да бъде възползване от случая, не съвсем етично, но в същото време не и престъпно.
— Би могло.
— Разбирам, че вие, мистър Дезмънд, сте действал като пълномощник на мистър Арлекин?
— Да, доколкото съм действал.
— Когато, например, обсъдихте доклада с мис Валери Халстрьом?
— Да.
— А когато се срещнахте с нея още два пъти?
— Не. Едната среща бе случайна. Другата — светска.
— След нея тя бе убита. За което, разбира се, разполагаме с доклада на полицията. Мистър Дезмънд, вие помолихте ли мис Халстрьом да ви обясни по-подробно или да изкаже мнение по доклада?
— Да.
— И какво направи тя?
— Обясни съдържанието му. Помолих я да извлече от него изводи. Тя отказа, като се позова на липсата на инструкции в този дух.
— Упражнихте ли натиск?
— Не.
— Да сте изисквал или да сте я убеждавал да ви предостави информация относно „Криейтив Системс“?
— Не.
— Тя подсказа ли, че би могла да ви я предостави при определени условия?
— Не.
— Защо поискахте да излезете с нея?
— Аз съм ерген. Тя е… беше… много привлекателна жена.
— Мисля — учтиво каза Арлекин, — че ще спестим от времето на мистър Линдън, ако му кажем какво се случи тази сутрин.
— Моля, мистър Арлекин.
— Тази сутрин мистър Дезмънд откри в пощенската си кутия кафяв плик без марка, без адрес на подателя. В плика имаше черен бележник и лист, на който бе написано на машина: „Поздрави от Валери Халстрьом.“ Бележникът съдържа имената на известен брой компании, между които и нашата, заедно със списък на компютърни кодове. Мистър Дезмънд ми се обади. Срещнахме се тук заедно с мистър Уелс и връчихме бележника на полицията. Предполагахме, че ще го предадат на ФБР. Въпросите ви към мистър Дезмънд показват, че до момента това не е било направено.
— Точно така, мистър Арлекин. — Мистър Филип Линдън бе видимо изненадан. — Това… това е нещо ново за мен. Сигурен ли сте за съдържанието на бележника?
— Да. Ако ме извините за момент, ще ви донеса разписката от полицията и фотостати на съдържанието. Предложих на мистър Уелс, да се свърже с компаниите, споменати в списъка, в случай че в техните системи за сигурност също е било проникнато…