— Боя се, че това е незаконно.
— Незаконно? — Арлекин замръзна на място. — Колко незаконно, мистър Линдън?
— Компютърните кодове са секретна информация.
— И аз мислех така, мистър Линдън. Грешка, която струваше на банката ми петнадесет милиона долара… Ето разписката. Ето фотостатите.
— Ще трябва да ги задържа.
— Не, мистър Линдън. По закон те са моя собственост. Ще ме попитате учтиво, дали ще ви позволя да ги задържите.
— Извинявайте. Мога ли да ги задържа?
— Да, мистър Линдън, можете. Но, разбира се, ще ми дадете разписка.
Той разлисти страниците, като се мръщеше и цъкаше печално. После се обърна към мен.
— Мистър Дезмънд, можете ли да ми разкажете подробно как се сдобихте с бележника?
Той искаше подробности — получи ги: утринните ми навици, ритуалите на Такеши, филателната колекция на племенника му и в добавка на това, повторение на същото и от Сюзън. Тогава той зададе най-важния въпрос:
— Кой ви изпрати бележника, мистър Дезмънд?
— Не знам.
— Но сигурно сте мислил върху това.
— Колко е часът, мистър Линдън?
— Дванадесет, защо?
— Бележникът се появи на масата ми за закуска преди четири часа. Оттогава съм тук и повтарям едно и също пред мистър Арлекин, Саул Уелс, полицията, а сега и на вас. Нямах много време за размисъл. Моля, отчетете фактите. Какво бих могъл да направя с този бележник? Да го продам? Да го изям? Това е веществено доказателство в разследването на убийство. Не бих могъл да се отърва от него достатъчно бързо.
— Случайно да сте го купил?
— От кого, мистър Линдън?
— От мис Халстрьом, например.
— Тя тайни ли е продавала?
— Обсъждахме и тази възможност.
— Защо да ги купувам?
— Може би, за да злепоставите „Криейтив Системс“. Прочетох съобщението ви за пресата тази сутрин, господа. Вие не желаете да продавате, убеден съм в това, но цената очевидно е доста привлекателна за някои акционери.
— Това въпрос ли е или твърдение?
— Просто предположение, мистър Дезмънд, за да стимулира разговора.
— Това е краят на разговора.
Думите на Джордж Арлекин прозвучаха сурово и категорично. Той стана, отиде до телефона, обади се на централата на хотела и помоли за личен разговор с швейцарския посланик във Вашингтон.
Мистър Филип Линдън бе много добър следовател, но в последния момент нервите му не издържаха.
— Моля, мистър Арлекин! Прекалих, извинявам се.
— Много съжалявам, мистър Линдън. — Арлекин бе непреклонен. — Срещата приключи. Чухте истината. Ако не сте в състояние да я различите, няма с какво повече да ви помогнем. Намирам намека ви за изключително обиден. Имам основания да смятам, че е бил внушен от някого. Ако това е така, то говори лошо за вас като държавен служител… Ало! О, Ерих! Джордж Арлекин от Ню Йорк. Важен дипломатически въпрос. — В следващите пет минути той говори на швейцарски немски, след което затвори телефона. — Пол, отиваме във Вашингтон. Предлагам да се обадиш в твоето посолство, докато сме там. Сега, мистър Линдън, нека бъдем съвсем ясни. За нас е и ще бъде удоволствие да ви предаваме всяка информация, свързана с вашето разследване, което, както мистър Янко ме уведоми, засяга строго секретни въпроси. От друга страна, ние няма да приемем такъв груб начин на разпит и ще се защитим срещу него, ако е необходимо и чрез дипломатическа намеса.
— Това е ваше право, мистър Арлекин. — Мистър Линдън бе възвърнал доброто си държане и част от куража си. — Между нас казано, не ви обвинявам. Използвахте израза „внушен от някого намек“. Не бихте ли желал да го обясните?
— Ще ви го разтълкувам, мистър Линдън. Това е начин за убийство. Оплитате човек в паяжината и го задушавате. Приятен ден, сър.
Никога не бях виждал Арлекин толкова ядосан. Беше пребледнял. Погледът му бе неумолим. Разхождаше се нервно из стаята, удряше дланта си с юмрук, изливаше порой от гневни думи, докато Джули и Сюзън стояха, потресени и безмълвни, на прага.
— … Аз съм възмутен. Карл Крюгер ми казва, че трябва да отлетя за Франкфурт… За какво? За да се обърна с молби към хора, които аз съм направил богати… за да им доказвам, че не съм нито престъпник, нито идиот!… Сега трябва да се оставим да ни тормозят бюрократи и агенти, уплашени като деца от шум в тъмното… Не! Не! Не! Ще се боря докрай… Джули, събирай багажа. Отиваме във Вашингтон. Сюзън, направи резервации за всички. Ще вземем влак. Запази…