Когато Сюзън слезе, тя застана с ръце на кръста и ме огледа от глава до пети, сякаш бях някаква много рядка и много низша форма на живот. Усмихна ми се бавно със своята нежна, многозначителна усмивка и каза с очарователен глас:
— Трудно е, нали, cheri?
— Не питай, щом знаеш.
— Знам, скъпи. Знам. Колкото по-скоро се върнем всички вкъщи, толкова по-добре.
— Може да стане след цели шейсет дни.
— Ще успееш ли да издържиш толкова дълго?
— Съмнявам се. А ти?
— Не… Кажи ми нещо мило, Пол.
— Сюзън, скъпа, защо не се влюбим?
— Ще опитам, ако и ти опиташ.
— Как ще започнем?
— Целуни ме.
После правилата изчезнаха; и макар че и двамата не бяхме във форма, играта бе приятна за един топъл следобед във Вашингтон, окръг Колумбия. Ако искате да се усмихнете на двама души, с отдавна отминала младост, които играят любовни игри в „Ембъси Роу“, тогава на всяка цена се насладете на комедията — и вижте дали ще можете да я изиграете по-добре, когато ви обземе самота.
Точно в седем натиснах звънеца на скромна, но доста красива стара къща в Арлингтън. Вратата бе отворена от едра, бледа жена, чиито очила с рогови рамки й придаваха вид на зъл бухал. Представих се и казах, че имам среща с мистър Клайн. Тя отвърна, че уговорката ми била с мисис Клайн и че въпросната дама била тя. Отведе ме в малка стая, отрупана с книги, списания и разхвърляни купища вестникарски изрезки. В единия от ъглите имаше бюро, което бе в безпорядък, в друг — бюфет с коктейли. Имаше два фотьойла, единият от които бе зает от голяма жълто-кафява котка. Не видях метла с дълга дръжка, но мисис Лия Клайн приличаше на вещица — едра и пълна, с дебели, изцапани с катран пръсти и силен, дрезгав глас. Коктейлите й се оказаха водна чаша бърбън за мен и евтин ром с кока-кола за нея. След първата дълга глътка тя се зае направо с работата.
— Курт Заперщайн ми каза, че искате да раздухате някаква история?
— Да.
— Факт или слух.
— Донякъде факти, донякъде изводи. Искам, ако е възможно, да произлиза от Лондон.
— Защо?
— Съображения.
— Можете ли да я продиктувате?
— В груб, вид, да.
— Това ми трябва.
— Тя се настани зад пишещата машина, постави лист хартия, запали цигара, пъхна я в единия ъгъл на устата си и каза:
— Без коментари, само факти. Окей?
— Окей!… ЮПИ-Лондон разпространи днес по телеграфа историята на някой си Франк Лемиц, американски турист, намерен мъртъв в хотел в Уест Енд. Полицията търси момичето, с което са го видели в два игрални клуба. Това е краят на тяхната история. Ето моята. Франк Лемиц беше шофьор на Базил Янко, президент на „Криейтив Системс Инкорпорейтид“. За него се знае, че има връзки с престъпния свят, особено с един гангстер на име Бърни Куниг. Базил Янко е във Франкфурт, където участва в конференция на международни банкери. Следвате ли ме?
— Дори ви изпреварвам. Продължавайте да говорите.
— Една служителка на „Криейтив Системс“, мис Валери Халстрьом, бе убита в апартамента й преди три дни. Случаят е в новините. Следните факти не са: ФБР разследва изтичане на информация от банката данни на „Криейтив Системс“; няколко големи американски компании…
— Кажете ми имената им буква по буква, моля. Казах й ги едно по едно, включително и нашата. Тя удряше по машината, сякаш й бе смъртен враг.
— „Арлекин и Сие“ са били измамени с голяма сума пари чрез злоупотреби с компютърното обслужване, което е поето изцяло от „Криейтив Системс“ и нейните филиали в други страни. Извършителят на измамата в Ню Йорк е известен. Нейното име е Ела Дийн. Умряла е преди две седмици, блъсната от кола, като шофьорът избягал. Тя оставила голяма сума пари, всеки цент от която е бил внесен в банка през последните й три месеца работа. Франк Лемиц е бил един от приятелите й. По стечение на обстоятелствата Базил Янко предлага да изкупи „Арлекин и Сие“. Предложението е публично. Основният акционер отказва да продава. По-дребните все още не са решили. Всичко казано дотук са документирани факти. Можете да ги проверите. Това, което следва, са донякъде факти, донякъде изводи.
— И какви са фактите?
— Всеки по-голям брокер в Ню Йорк е затрупан с поръчки за купуване на акции на „Криейтив Системс“. Някои от най-крупните поръчки идват от клиенти от Близкия изток…
— Петродолари?
— Част от парите са либийски.