— А сега догадките?
— Арабите искат дял от банковата система и промишлеността на САЩ и Европа. Това е известно. Имат парите и силата, за да го получат. Убедени сме, че Базил Янко им помага. Проектът е законен, средствата — съмнителни, а в нашия случай — престъпни. Донесъл съм ви копие от досието, което имаме за неговото минало. Трябва да включите и него в статиите… Край на историята.
— Сега ми кажете защо искате историята да се разчуе?
— Искаме да отслабим натиска върху нас и да увеличим този върху Янко. Искаме пълното му дискредитиране.
— Това желаят и много други хора.
— Данните достатъчни ли са за целта?
— Не, но със сигурност ще разбунят мравуняка. Можете ли да кажете нещо повече за Валери Халстрьом?
— Мога, но няма да го направя. Ако искате да разберете защо, попитайте Курт Заперщайн.
Тя се извърна, за да ме погледне. Всмукна силно от цигарата си. Пепелта падна в скута й и тя я изчисти разсеяно. Попита ме:
— Евреин ли сте?
— Не.
— Това, мистър Дезмънд, е доста опасна история. Може да стане още по-опасна… за вас.
— Знам. Кога ще излезе?
— Днес е петък. Ако имам късмет, в неделя ще бъде готова за Англия. Те ще я разпространят. Ние ще я получим обратно по телеграфа навреме за изданията в понеделник. Също и в Европа. Ще се разхвърчи помия. Може би ще е по-разумно да заминете на един дълъг уикенд.
— Благодаря за съвета. Ще го обмисля.
— Още едно питие?
— Не, благодаря. Изпивам това и си тръгвам. Мога ли да ви попитам нещо?
— Какво?
— Изглежда, че приемате страшно много неща на доверие. Защо?
Тя отметна глава назад и се разсмя — силен и дрезгав мъжки смях, подигравателен и без чувство за хумор.
— Доверие! Не бих се доверила, и на собствената си сестра дори за часа… Ако не ви бяха проверили, нямаше да се доближите и на десет преки от това място! Преди да отпечатам историята ви, тя ще бъде прочетена от експерти. Ако фактите не са верни, с вас е свършено. Ако не ни е изгодно, няма да я публикуваме.
— Тогава ще отида на друго място.
— Където и да отидете, ще ви трябва добър стилист и доброжелателно настроен редактор. В мое лице имате и двете. Не насилвайте късмета си.
— Не искам и аз да бъда насилван.
— Ако ви е страх от мечки, не ходете в гората…
L’chaim!
В хотела бяха оставили съобщение за мен: Саул Уелс пристигнал току-що от Ню Йорк и се забавлявал в бара. Кацнал на един висок стол, прегърбен над чашата си, той приличаше повече от всякога на ченге, мрачен, неспокоен и войнствен. Засия, когато ме видя, и седнахме заедно в един тъмен ъгъл, далеч от ушите на последните клиенти. Той свали целофана на една нова пура, пъхна я в устата си и започна да разказва новините между облаците дим.
— … Първи доклади от вашите клонове. Методът е същият с малки различия по места. Там, където има забрана за износ на местна валута, са били засегнати само сметки в чужда. В три от случаите, Мексико Сити например, операторите са подали оставка, но все още не сме успели да ги открием. В два те още са на работа — което може да повдигне въпроса, че измамата е била заложена в системата. В Англия имахме късмет. Операторът е жена на име Бевърли Менърз. Напуснала, за да се омъжи — голямо празненство в службата, премия от директора. Жива е и е добре, живее в имение в Съри. Според доклада е бременна в петия месец.
— Това какво значение има, Саул?
— Мисля, че има. Не можем да подложим на тормоз една бременна дама. По-важното е, че съпругът й работи за „Криейтив Системс“ — Великобритания.
— Любопитно.
— Става още по-любопитно. Дамата и съпругът й са съседи и голф партньори на вашия лондонски директор — а мошеническите трансакции са били обяснени с нареждане, дошло по телекса от Женева и подписано от Джордж Арлекин.
— Проверихте ли архива с телексите в Женева?
— Да. Никаква следа. Телексът е бил изпратен от друг терминал.
— Ама че заговор.
— Ако искате да го разплетете, ще трябва да се обърнете към британската полиция.
— Още не. Продължете без тях, докъдето можете.
Не можем да си позволим да отделяме повече хора или да вдигаме повече шум. Как се справихте с ФБР?
— Притиснаха ме здраво. Вие?
— Също.
— Нещо ново?
Разказах му за разговора си с мис Лия Клайн. Той захапа здраво пурата си и се вторачи в мен с неприкрито учудване.