— Браво! Наел сте тежка артилерия. Във Вашингтон я наричат „Гробокопачката“, защото е погребала много големи имена и е написала няколко елегантни некролога. Имате късмет, ако тя е на ваша страна. Ако ли не, време е да напуснете града.
— Тя и без това иска да замина, Саул.
Той мигновено застана нащрек и стана много сериозен.
— Щом тя го е казала, мистър Дезмънд, веднага купете билети. Когато Лия започне да стреля от бедро, дори служителите на Белия дом се втурват да търсят прикритие. Тя предупреждава само веднъж — за пръв и последен път.
— Ще говоря с Арлекин.
— Едно предложение, мистър Дезмънд: въздушните връзки с Мексико Сити са добри. Разполагам с доклад за клона ви там. Това е извинение, ако се нуждаете от такова.
— Ще го използвам, ако се наложи. Ако това е всичко, да се срещнем в апартамента ми за закуска. Ще прегледаме докладите заедно.
— Нека се срещнем в кафенето.
— Някакви причини?
— Най-важната. Мис Сюзън ми позволи да огледам стаите ви. В тях е толкова опасно, колкото и във вътрешността на ядрен реактор. Апартаментът на Арлекин е чист, което е странно.
— Не чак толкова. Там непрекъснато има някой. Саул се засмя и направи комични движения с пурата си.
— Ако сте играли там някои игрички, те са ги записали и са се позабавлявали доста.
— Кои са те, Саул?
— Вариантите са два, мистър Дезмънд — ФБР или хората на Базил Янко.
— Кой от тях, Саул?
— Според мен — Янко. Причина: ФБР знае, че Арлекин ще се срещне с посланика си и че вие би трябвало да се срещнете със своя. Така че според мен те ще играят по правилата.
— ФБР ме разпитва в стаята ми тази сутрин.
— Ако се върнат, което вероятно ще направят, кажете им за подслушвателните устройства. Има едно в телефона и друго под масата до канапето.
— Защо не ги махнем?
— Така ще изглеждате невинен, мистър Дезмънд — дори да не сте. Покрай Арон Богданович и Лия Клайн вие играете опасна игра. Това е още една причина, поради която бих желал да заминете за Мексико.
След тази успокоителна забележка се разделихме: Саул — за да прекара вечерта сред приятели, а аз — за да представя отчет за действията си и да убедя Арлекин, че климатът в Мексико Сити е по-здравословен от този във Вашингтон, окръг Колумбия. Не беше лесно. Той се съгласи със сценария, но не желаеше да бъде променян от Лия Клайн или някой друг. Освен това трябвало да поддържа връзка с борсата в Ню Йорк. Можело да се наложи отново да разговаря с Хърбърт Бахман. Не искал в никакъв случай Янко да остане с впечатлението, че бяга. Възразих, че така или иначе трябва да посетим Мексико; защо тогава да не го направим през двата почивни дни на уикенда? Плащаме за съвети на специалист; защо да не го послушаме? Към което Джули добави, че би могла да отлети до Акапулко и да отиде на гости на Лола Франк. В такъв случай, ако ни се наложело да се върнем спешно в Ню Йорк, нямало да се притесняваме за нея. Арлекин се съгласи и аз отново слязох долу, за да уредя резервациите с Арнолд. Когато му предадох молбата си, продълговатото му мрачно лице живна и той попита:
— Как научихте, мистър Дезмънд?
— Какво да науча? Това е делово пътуване. Имаме офис в Мексико Сити.
— О!
— Някакви проблеми, Арнолд?
— Никакви. Съвпадение, предполагам. Току-що научих, че един ваш приятел е тръгнал насам и иска да се свържете с него. Ето телефона му. — Той ми подаде картичката и започна да разлиства разписанието на полетите, като в същото време говореше монотонно, без да промени гласа си:
— Предполагам, че ще желаете „Камино Реал“. Същото разположение както тук, нали? Ще им се обадя веднага щом потвърдя полета. А, ето! „Браниф“ излита в 15:15, каца в Далас и Сан Антонио и пристига в 21:30. Първа класа и лимузина на летището? Не, предполагам, че вашите хора ще ви посрещнат. Колко време ще останете? Четири, пет дни? Да кажем седмица. Можете да си тръгнете, когато пожелаете. Адрес за съобщения? Вашата банка, окей? Ще уведомя приятеля ви за приготовленията. Смешно как стана така, нали?
Колкото повече се замислях, толкова по-смешно ми ставаше — мрачен хумор, който опъва нервите и кара кожата да настръхне. Отново бяхме изправени пред това, което Джордж Арлекин наричаше игри на привидения: шепот в тъмнината, скърцане в ламперията, цяла кабала от знаци и символи, които да объркат непосветения. Бях се насочил към асансьора, когато ме повика един познат глас. Обърнах се и видях на две крачки зад мен мистър Майло Фром. Той протегна ръка за поздрав. Здрависах се разсеяно.