Тук го прекъснах:
— Джордж, предлагам засега да стоим настрана от „Криейтив Системс“.
Той се поколеба, но се съгласи.
— Пол е прав, Хосе. Донеси ми само показанията.
— С удоволствие. Сутринта ще бъдат готови. Какво друго мога да направя за теб, за бедната ти съпруга…?
— Да се молиш, може би.
— А! Ако вярваш в молитви!
— Хосе, кажи ми честно, кой би могъл да извърши подобно нещо?
— Не знам, Джордж. За пари, скъпоценности… Да! Когато човек е достатъчно гладен или алчен, убийството е лесна работа. За отмъщение, за обида, нанесена на него или на жена му, още веднъж, да! Но това… Не, не, не! Това е работа на гангстери. Мисля, че трябва да ги търсиш извън Мексико. Полицията какво казва?
— Търсят въоръжен мъж.
— Игла в купа сено! Няма начин да го открият.
— Имаш ли приятели, които биха могли да помогнат?
За миг той изглеждаше объркан. После, когато проумя, се усмихна разкаяно.
— А! Лошите ми приятели! Имам склонност към плебейски компании. Ако беше живял в моето семейство, може би и ти щеше да бъдеш такъв. Забавлявам се с тях. Шокирам приятелите си с тях. Но те не са престъпници, Джордж, приятелю… О, не! Бъди откровен с мен. Искаш ли да подам оставка? Мога да го направя днес или по-късно, когато пожелаеш.
— Много благородно от твоя страна, Хосе, но сега си ми необходим повече от всякога.
— Правиш ми комплимент. Някой ден ще ти го върна. Как мина с Педро Галвес?
— По-добре, отколкото очаквах. Имаме време да си поемем дъх.
— Той е особен — добър приятел, опасен враг. Ако ти потрябвам, ще бъда в банката. Довечера съм вкъщи. — Той се усмихна кисело. — Този път сам. Започвам да мисля, че съм излекуван от пороците на младостта. Сега трябва да си починеш. Моля те!
Веднага щом той излезе, Сюзън пое властта. Никакви разговори повече, никакви посетители до шест часа. Ако се обадели от болницата, тя щяла да разговаря. Купила успокоителни от аптеката. Арлекин трябвало да вземе едно хапче и да спи, докато тя не го повика. Той се съгласи уморено и си легна. Погледнах часовника си. Беше дванадесет и половина. Не бяхме спали тридесет часа.
Докато слизахме към нашия етаж, Сюзън започна да трепери силно. Побързах да я заведа в апартамента, накарах я да седне и й налях неразредено уиски. Задави се на първата глътка, изтича в стаята си и затръшна вратата. Прибрах се в моята стая, облякох си пижама и халат, налях си уиски и отидох да видя Сюзън. Заварих я легнала на кревата, с разрошена коса и измъчено лице, зачервено от плач. Знаех как се чувства. Всичко бе една лудница, жестока, кървава бъркотия от лъжи, бруталност и разбити надежди. Не можехме да помогнем на Джули. Арлекин пък бе отказал помощта ни и се бе оттеглил в самотата на фанатика. Никой и за нищо на света не бе в състояние да му въздейства. Не можех да кажа на Сюзън нищо друго, освен прости приспивни думи като на дете. Не можех да направя нищо друго, освен да я успокоя, докато болката и объркването изчезнат. После се върнах в стаята си и спах на пресекулки до залез.
Вечерта Арлекин отиде сам при Джули. Обади се, за да каже, че е дошла в съзнание, макар и да е много отслабнала и да изпитва болки въпреки успокоителните. В клиниката му предложили легло за през нощта и той щял да остане край нея. Помоли да му изпратя пижама, тоалетни принадлежности и комплект бельо. На сутринта трябваше да изтегля парите от банката и да мина да го взема от болницата, за да спазим уговорката с Богданович. Сюзън щеше да бди, докато се върнем. Ако положението на Джули се влошеше, аз щях да изпълня уговорката сам.
Малко по-късно Саул Уелс се обади от Лос Анжелос. Открил нашия приятел Алекс Дагън, който живеел нашироко в един блок на „Олимпик“ заедно с красива жена и дете. В блока имало свободен апартамент. Саул щял да го наеме и да го използва като база. Щял да се посвети на грижата за доброто здраве на Алекс Дагън. Имаше и други новини. Вечерните вестници и телевизията отразили историята в Мексико Сити. Сутрешната преса щяла да й отдели повече място. Статията на Лия Клайн носела заглавието „Сливания и убийства“. Във Вашингтон се говорело, че комисия на Конгреса ще разследва сигурността на банките данни. До момента Базил Янко отказвал всякакви коментари. На „Уол Стрийт“ пазарът бил в криза, а брокерите — предпазливи. Изчаквали да видят какво ще стане във вторник…
Дотук добре. Бурята се задаваше, но още не бе започнало да вали.