— Ще я погребем тук. Пол, моля те да уредиш възможно най-хубавото погребение. Би трябвало да й се осигури църковна служба. Трябва да уведомим швейцарския посланик Хосе Луис, Педро Галвес и семейството му и служителите на банката. Сюзи, моля те, телеграфирай на клоновете да затворят за един ден и помоли местните директори да поместят некролози в печата. Вече съобщих на родителите й. После…
— Остави това, Джордж.
— Както кажеш, Пол.
— Ще повикам такси — обади се Сюзън.
— Ще се върна неща.
— Ще дойдем с теб.
— Не, благодаря ти, Пол. Предпочитам да остана сам.
— Джордж, наистина ли искаш Галвес да присъства на погребението?
— О, да! Той беше приятел. Той накара кардинала да отслужи молебен за оздравяването на Джули.
Ако имате избор — а в годината на убийците той става по-ограничен — моля ви, не умирайте в латински град. Документите, необходими, за да ви отпишат от живите, ще ви изпълнят с ужас и ще се излъчите, докато попълните и последния от тях. Бях принуден да се откажа от задължението си да уредя погребението на Джули и да го поверя на грижите на Хосе Луис Мирамон де Веласко, който го прие като свещен дълг, най-малкото като изкупление за вината си. Единственото, от което имал нужда, бяха подписите на Арлекин. Що се отнасяло до останалото, щял да осигури на мадам достойна церемония и тихо място за покой, близо до това на собственото му семейство…
После светът ни нападна още веднъж. Телеграмите бяха цял куп, а списъкът с телефонните обаждания — дълъг цял метър. Местните ни директори изпаднаха в паника. Борсата — в шок. Пресата настояваше за коментар и разяснение. Всички искаха да научат дали Джордж Арлекин е финансов гений или побъркан, луд за връзване. Докато Сюзън се занимаваше с телеграмите, аз се борех с операторите, телефонните шайби и часовите разлики, за да отговоря на най-важните обаждания. В Ню Йорк бе късен следобед. В Лондон вечеряха. В Европа бе време за кафе и коняк и телевизионните новини, и в същото време цените нарастваха, а шансовете за сносно оцеляване намаляваха и намаляваха. Току-що бях затръшнал слушалката за десети път, когато Сюзи донесе една телеграма: „Мисля, че имате нужда от мен… Майло Фром.“ Обадих се на Арон Богданович и му я прочетох. Коментарът му бе сух като пожълтели листа.
— Ако ви трябва, обадете му се. Въпросът е колко да му кажете.
— Само толкова ли?
— Утре заминавам за Ню Йорк.
— Тук не сме приключили.
— Ще приключим всичко в Ню Йорк. Обадете ми се, като пристигнете там.
Което оставяше отворен въпроса за Майло Фром. Първата ми мисъл бе да го отложа, докато Арлекин бъде в състояние да отговори сам. После реших да се обадя във Вашингтон и да проверя по какви правила ще играе Майло Фром. Ако те бяха по-свободни, можехме да си сътрудничим. Ако искаше да се прави на добрия съсед-полицай, нямаше да стане. Нямах нищо против полицаите, особено дружелюбните; единственият проблем бе, че те се задоволяват с много малко: законност и ред, и спокоен сън през нощта — което оставяше много нерешени въпроси и цяла клоака неправди, която вонеше под слънцето.
Майло Фром се зарадва, като ме чу. Казах му, че благодаря за телеграмата, но е трудно да говорим за работа по отворена линия. Според това, което прочел в пресата, решил, преувеличавали проблема. Не можело да се разчуе повече, дори ако било показано по телевизията. Според добре осведомени източници сме щели да бъдем подведени под отговорност за нашето изявление. Отговорих му, че го очакваме — нещо повече, желаем го. После му съобщих за смъртта на Джули.
Той замълча продължително, по линията не се чуваше нищо, след което попита:
— Как го приема мистър Арлекин?
— Библейски.
Старият Завет или Новият?
— Старият…
— А вие как смятате, мистър Дезмънд?
— Бих желал да играем по правилата. Но се боя, че ако го направим, ще загинем.
— Да предположим, че нарушим правилата мъничко…
— Само предположението не е достатъчно.
— Тогава ще ги нарушим.
— Разговорът записва ли се?
— От самото начало…
— Слушайте тогава. Валери Халстрьом бе застреляна от наемен убиец на име Тони Тезориеро. Той вече е мъртъв. Платил му е човек на име Педро Галвес, важна клечка в Мексико Сити, който е свързан с нашата компания и с Базил Янко. За доказателство притежаваме документ, подписан от Тони Тезориеро. Пред съда няма да мине, но за вас става. Ние предполагаме, без да разполагаме с доказателства, че Галвес също носи отговорност за убийството на мадам Арлекин. Друго: измамата в клона в Мексико Сити е била извършена от една жена — Мария Гусман, подкупена от Александър Дагън, служител на „Криейтив Системс“, Лос Анжелос, Калифорния. В потвърждение на това имаме нотариално заверени показания и снимки за идентифициране, също заверени от нотариус. Казахме на Галвес, че знаем за Дагън. Саул Уелс следи Дагън. Адресът е следният…