— Мъжът на Бевърли Менърз, бившата ни компютърна операторка. Тя очаква бебе — спомняш ли си? — и играе голф в Съри с нашия лондонски директор.
— Да се надяваме, че няма да реши да замине нанякъде, преди да пристигнете.
— Не може. Фром се е свързал със Скотланд Ярд; те го разпитват за убийството на Франк Лемиц. Това ще го ангажира, докато стигнем там.
— Какво искаш от нас?
— Да отидете в Ню Йорк. Може и след два-три дни. Чакайте там, докато се върна.
— Само това?
— Само това, Пол. Забавлявай се. Нека и Сюзън си почине. Нищо няма да, се промени, докато се върна. По-добре не се замесвай в клюки.
Звучеше лесно. Знаех, че не беше. Решението бе прекалено елементарно за всичко, което рискувахме. Той не се бе отказал от клетвата си да убие Базил Янко. Той просто ковеше ешафода.
Глава осма
Лесно бе да се освободим от неща като приятелство и дълг. Невъзможно бе да изтрием от паметта си последните събития и болезнения страх от надвиснало зло. Обидно бе да размахаш пръчката на шута и да кажеш: „Виж! Светът е друг.“ Какво трябваше да направим? Да ядем, да пием, да обиколим галериите, да отидем на представление, да обходим с туристически автобус домовете на звездите?
Бях толкова ядосан на Джордж Арлекин, че едва му махнах на алеята. Сюзън се бе замислила за него и се бе натъжила, което ме ядоса още повече и развали отличната вечеря. Накрая тя бе решила кракът й да не стъпи в Ню Йорк. Предпочиташе да се върне в Женева, да оправи бюрото си, да напусне и да прекара лятото боса в Сардиния.
Тогава, докато седяхме навъсени и нещастни и пиехме кафе, се сетих за Франсис Ксавиер Мендоса и му се обадих, преди да съм се разколебал. Беше прочел статиите в пресата. Цялата афера била отвратителна и мръсна. Както винаги, сърцето и домът му бяха отворени. На сутринта щял да се изкачи при лозята. Защо не отидем и прекараме един ден и една нощ в имението, да пием хубаво вино и да поговорим за обикновени неща. Благослових го и приех с удоволствие. Сюзън прояви толкова ентусиазъм, сякаш бе поканена в моргата. Моите приятели си били мои. Нейният живот си бил нейна работа. Предпочитала да прекара сама останалата част от вечерта. Не бе ядосана, бе любезна и категорична. Целуна ме небрежно по челото и ме остави да се присъединя към останалите самотни мъже в бара.
Саул Уелс ме потърси около полунощ. Каза, че е капнал от умора. Личеше му. Покатери се на един висок стол, поръча си голяма водка с лед и погълна половината на един дъх. После ми съобщи новините. Беше открил Алекс Дагън.
— Къде, за Бога?
— Няма да повярвате, в болница — луксозна частна клиника в Сан Диего.
— Какво му има?
— Нищо.
— Не разбирам.
— Сам е отишъл там; каза, че искал пълни медицински изследвания и неколкоседмична почивка след дълго и изтощително делово пътуване. Настанил се е в самостоятелна стая, заобиколен от книги и обожаващи го сестри.
— Как, по дяволите, го откри?
— Опит и малко късмет. Обикновено се обаждаме само на болниците, които приемат пострадали при произшествия. После си спомних един случай миналата година, когато човекът изчезна за шест месеца, като се местеше от клиника в клиника. Те имат легла, ако вие имате парите. Ще ви осигурят всякакъв вид изследвания, специални диети, тестове за стерилитет — всичко, което сте в състояние да платите. Познавам една писателка, която влиза в болница, за да пише книгите си. Казва, че е прекрасно: никаква домакинска работа, никакви разправии с прислугата, може да носи всичките си хубави дрехи, а когато приятелят й дойде на свиждане, слагат на вратата табелка: „Влизането забранено“. Както и да е, започнах да въртя телефони — и го открих на четвъртия опит.
— Говори ли с него?
— Не. Исках указания. Вашият мистър Арлекин ми натри носа сутринта. Отсега нататък ще се придържам към инструкциите. Трима души наблюдават мястото денонощно… Надявам се разбирате какво ще ви струва това?
Когато му съобщих какво се е случило в негово отсъствие, той подсвирна тихичко от радост.
— Хей! Това момче си го бива. Сега да видим какво ще правим. Не можем да го отведем с нас. Това е отвличане. Ако той напусне, ще го проследим и може пак да го загубим. Трябва да направим следното: да се обадим на ФБР, да разберем кой замества Майло Фром и да оставим случая в неговите ръце. Поръчайте ми още една водка, а аз ще телефонирам още сега. Ох! Ако Дагън се изплъзне този път, ще вляза в психиатрия.