Разлистих финансовите страници, за да видя с колко съм обеднял днес, когато зърнах едно кратко съобщение. Мистър Карл Крюгер от „Крюгер & Ко“, АД бе в Ню Йорк и бе отседнал в „Риджънси“. Показах го на Сюзън и решихме, че трябва да го поканим на вечеря. Старата мечка й допадаше, а можеше да понася и Хилде — освен ако Карл бе решил да изпробва способностите си в Ню Йорк. Надявах се да не се втурне да гуляе по „Бродуей“ и да си навлече неприятности.
Такеши си бе вкъщи и в добро настроение, макар и изпаднал в леко униние поради обстоятелството, че в Сан Франциско се бе разприказвал прекалено. Както и да е, след като се увери, че не го укорявам, той се оживи и надвисна над вечерята ми като ангел-хранител.
Сюзън се разположи удобно на дивана, усмихна ми се нежно и каза:
— Не можеш да се откажеш истински, нали?
— От какво да се откажа?
— От всичко това, а също и от свободата!
— Това предложение ли е?
— Не, cheri, това е академичен въпрос.
— Искаш да го обсъдим ли?
— Не и тази вечер. Прекалено добре ми е така.
— Ще отговориш ли на един мой въпрос? — Ако не е много труден.
— Ще се омъжиш ли за мен?
Усмивката изчезна. Тя замръзна, загледана в сенките зад мен. После каза:
— Никога не сме говорили за това, Пол.
— Знам.
— От момиче съм влюбена в Джордж Арлекин.
— И това знам.
— Така че няма да сключиш много изгодна сделка.
— А аз поисках ли?
— Не… Но защо, Пол? Защо аз? Защо сега? Аз съм тук. Доволна съм, че съм тук. Нямаш никакви съперници, макар че ми се иска да имаше… Не, моля те, остани, където си! Ще се разтопя в ръцете ти, ще кажа „да“ и ще съжалявам на сутринта… Кажи ми защо, Пол?
— Причините са много, Сюзи. Но само една е достатъчна: нищо и никого на света не обичам повече от теб… Може би това не е достатъчно. Не знам. Живял съм прекалено дълго и съм научил прекалено малко. Все пак, както казват в бизнеса, това е твърда оферта.
— А не добавят ли обикновено: приемаш или не?
— Да, но не и аз. Когато това свърши, скъпа Сюзи, аз се сбогувам с бизнеса и отплувам. Има време. Помисли си.
— Помислила съм, Пол. Размишлявала съм за това и сама, и легнала в прегръдката ти, щастлива, че се намирам там. Знам само едно: обичам те прекалено много, за да ти предложа само част от сърцето си. Искам да изчакаш, докато всичко това свърши — не за да спечеля Джордж, защото е невъзможно, а за да се излекувам от него, да превъзмогна момичешките си мечти и да бъда готова да стана предана съпруга на предан мъж… Ти си по-благороден, отколкото съзнаваш, Пол. Бих желала да се гордееш с жената, с която ще сключиш брак. Моля те, почакай малко. — Тя се усмихна прекалено весело и протегна ръце. — Кой знае, може би отдавна си се уморил от мен.
Е, не получих всичко, което исках, но поне част от него. Учех се да бъда благодарен за дребните радости — и може би и аз като нея бях доволен да отложа окончателното обвързване. Този път нямаше призраци, с които да се сражавам, а мъж, движен от тъмна сила, студен, безчувствен и неумолим.
На сутринта отидохме да купим цветя от Трето авеню. Този път не бяхме приети неприветливо, купихме свежи цветя и една кошница, които да бъдат доставени в апартамента ми. Не видяхме Арон Богданович. Щял да отсъства сутринта. Понякога — мадам се усмихна иззад златните си очила — понякога обичал да седи в градината на Музея на модерното изкуство, да се любува на скулптурите и, знаете ли, да мисли. Ако не успеем да го открием там, тя, така или иначе, щяла да му предаде съобщението.
Не го намерихме. Разходихме се из галериите, после пресякохме Пето авеню и влязохме в „Бучелати“, където според мен можете да купите най-хубавите златни бижута в света — прелестна ръчна изработка като тази на старите майстори по Понте Векио и техните пещери на Аладин в Лунгарно. След час отстъпих пред протестите на Сюзън и си тръгнахме с празни ръце, но в сейфа ми бяха запазили пръстен, медальон и гривна.