Тъкмо излизахме, когато до нас изникна Арон Богданович и каза:
— Апартамент шестдесет и седем, „Сейнт Реджис“. Очакват ви за обяд. Вашият домакин е мисис Даркин. Телефонирайте от фоайето.
Секунда по-късно той изчезна в тълпата. Подминахме входа, разходихме се до „Медисън“, после се върнахме обратно и влязохме в „Сейнт Реджис“. Когато се обадих на шестдесет и седем, женски глас каза:
— Апартаментът на мисис Ларкин.
— Мистър Вайцман с приятелка. Поканени сме на обяд.
— Качете се, моля.
На вратата ни посрещна матрона с посивяла коса, която ни покани в салона, където разтревоженият и мрачен Арон Богданович седеше в един фотьойл. Когато представих Сюзън, той ме прекъсна:
— Знам коя е Мисис Ларкин ще я заведе на обяд в ресторанта. Той се усмихна едва забележимо. — Не се обиждайте, мадмоазел. Налага се. Освен това обядът е за моя сметка. Надявам се да бъде приятен. Ще се срещнете с мистър Дезмънд долу, когато свършим.
Нашият обяд се състоеше от кафе и сандвичи, а разговорът бе единствено за работа.
— Въпрос, мистър Дезмънд. Какво казахте за мен на Майло Фром?
— Нищо. Той ми каза.
— Какво точно?
— Че съм купувал цветя от Трето авеню.
— Как е разбрал?
— Изпратил е човек в Сан Франциско да разпита Такеши.
— Нещо друго?
— Че двамата с Арлекин сме се свързали с израелски агент и с Лия Клайн. Той знаел, че Валери Халстрьом е била агент на Израел. Че с Арлекин сме потенциални обекти на терористични акции.
— А вие какво отговорихте?
— Нито да, нито не. Нищо.
— И той го прие?
— Сделка. Неговата агенция иска да нанесе удар по Янко. Ако ние предоставим данни, те няма да ни попитат откъде или как сме ги набавили. В момента лети за Лондон с Джордж Арлекин. ФБР са прибрали Алекс Дагън в Сан Диего.
— Да, знам.
— Значи знаете и останалото.
— Искам да го чуя и от вас. С малко късмет ще го изобличите в престъпен заговор.
— За измама, но не и за убийство.
— Не бъдете алчен, мистър Дезмънд.
— Не съм алчен. Джордж Арлекин иска да го убие.
— За тази цел самият той трябва да остане жив. Двамата сте белязани. Не знам кого ще атакуват пръв.
— Кои са „те“?
— Опасна комбинация, мистър Дезмънд: Народният фронт за освобождение на Палестина и японската Червена армия. За първите сте чувал. Вторите може би са ви по-малко известни. Наричат се „Ренго Секигун“. Те убиха двадесет и седем души на летище Лод, ако си спомняте. Отвлякоха един самолет по време на полет от Токио до Северна Корея. Измъчвали са и са убили дванадесет от вътрешните си противници. Посветили са се изцяло на нихилизма и насилието… Прислужникът ви е японец, мистър Дезмънд…
— Такеши? Моля…
— Казах ви, че ще го проверим. Така и направихме. Също и ФБР, които в действителност не са се интересували откъде си купувате цветята. Такеши има племенник, който наскоро се е завърнал от Япония. Там е имал контакти с известни членове на „Ренго Секигун“! Това навежда ли ви на някаква мисъл, мистър Дезмънд?
— Да си плюя на петите?
— Сега с вас живее една жена. Тя е много близка с вас и Джордж Арлекин.
— Боже! Почакайте малко. Обяснете ми логиката.
— Много добре. Янко е свързан с петролните шейхове и Либия. Либия финансира терористи. Вие нападате Янко. Малко ви остава да го унищожите. Изведнъж се озовавате в списък на мишени за терористични актове. Логично е, мистър Дезмънд, повярвайте ми.
— И какво ще направим?
— Налейте си още кафе. Може да ни отнеме известно време… Терорът е форма на социална хирургия, при която се използват най-различни техники. В този случай са възможни две: ще бъдете убити, за да се създадат страх и паника или ще бъдете отвлечени за откуп. Не смятам, че ще ви убият веднага. Не сте евреи и следователно пропагандната полза няма да бъде голяма. Но сте известни и богати — много подходящи за отвличане с цел откуп: животът на двамата срещу много пари и освобождаването на политически затворници в тази или някоя друга страна. Ако откупът не бъде платен, ще ви убият естествено.
— Естествено.
— Сега… какво да правим? Нека бъда съвсем откровен. Аз съм в играта и съм добър — много добър. В света няма система, която да устои на група решени на всичко мъже и жени, които не се интересуват дали ще оживеят, или ще умрат. Мога да ви осигуря денонощна охрана. И сега я имате. Мога да ви затворя в изолация. Мога да ви дам пистолет и химикалка, пълна със смъртоносен газ. Мога дави обуча на джудо и карате. Всичко това помага, но пак не мога да гарантирам живота ви. При мен рискът е по-малък, защото не съм обвързан от скрупули. Аз съм обучен да убивам и да оцелявам. Моите реакции са съвсем различни. Но дори и така, аз никога не съм в безопасност. Най-добрата ви защита е да определите риска, да го приемете хладнокръвно и да вземете някои прости предпазни мерки… Ако ви отвлекат, не се съпротивлявайте, стойте спокойно и изчакайте резултатите от преговорите. Не се опитвайте да избягате. Това е самоубийство… Не се съмнявам, че. Майло Фром е дал същите указания на Джордж Арлекин.