Митко Сашков
Армагедон
Той вървеше безцелно, не знаеше или не се бе сетил да се запита къде отива. Луташе се в произволни посоки — „брауново движение“ помисли той и терминът му беше особено близък, като думите, които човек използва с лекота.
Теренът беше пресечен — някаква вилна зона на брега на морето, в която съвсем не беше ясно как и дали въобще се излиза на плажа.
Той се луташе между парцелите, в които основната растителност бяха големи, мътнозелени кактуси и случайно разбра, че всъщност мечтаеше да достигне някакси до морето и да се бухне в него. Жегата беше непоносима, почти убийствена.
Блуждаещият попипа бузата си и констатира, че е брадясал. Изненада го не този факт, а това че брадата му бе само на няколко дена. Очакваше да са повече.
От вилата в чийто двор се намираше излезе мъж и го погледна, той също погледна мъжа. Нямаше „Разкарай се от двора ми!“ или „Моля напуснете частния ми имот.“ Самата поява на обитател във вилната зона изглеждаше странна, за всички останали къщи бе съвсем правдоподобно да са пусти и необитаеми.
— Извинявайте, как мога да стигна до плажа? — беше въпросът, а отговор не последва. Излезлият просто се прибра във вилата си, а в изражението му нямаше нито досада, нито неразбиране, нищо.
Той реши, че трябва сам да намери верния път до водата. Мястото, в което се намираше бе разположено на естествена или, по-скоро, изкуствена земна тераса. Мъжът проумя, че най-разумно сякаш беше да слезе в долния парцел направо, а не да търси пътека. Успя без особено усилие и без ясната идея как въобще стана.
Вървеше надолу, без старание и умисъл, просто вървеше и изведнъж в съзнанието му изникна, като че сам си говореше, обобщение, простата и разбираема същност на иначе сложната квантово-теологична теория за устройството на вселената.
Теоретически и на практика не е проведен физичен опит, който да показва, че съществува крайна и неразложима елементарна частица. Няма и основание да се смята, че такъв може да бъде доказателствено проведен.
Съответно при изследването на свръхелементарните частици все по-трудно е да се говори за понятието „обем“, което при порциите енергия е даже лишено от смисъл.
Изхождайки от корпусколярно-вълновия дуализъм самото понятие „обем на частица“ е свойство само на определен вид проявление на материята. Обемът всъщност е сблъсък между същността на материята и крайността на геометричното измерение. Частиците само се проявяват като такива при определени условия, а вълновият им характер дава възможност за безкрайно дискретизиране на материята. Ако фиксираме дори една точка в пространството, т.е. нулев обем, геометрически нулево измерение, през нея ще има промяна на енергията, тъй като при вълновото движение на материалните обекти съществува неотрицателна вероятност вълната, която така или иначе е доказано пространствено неопределена, да премине през тази фиксирана точка. Това означава, че в този нулев обем, в който не би могло да се помести нищо ще има промяна, т.е съществувание. Нека разглеждаме състоянието на тази точка като частица (т.е. това е предаващо се в пространството състояние) и го наречем условно „идион“.
Ако прекараме през нашето пространство равнина, следва че тя ще има общи идиони с него.
Нека приемем, че някак си фиксираме такава равнина спрямо триизмерното пространство. Ако кой да е материален обект се движи със скорост v(t), на мястото на сечението му с фиксираната равнина ще се получава различна комбинация от идиони.
От гледна точка на второто измерение комбинацията ще е вероятно с неизвестна закономерност, но ако в даден момент от време to можем мислено да транслираме равнината по вектор v(t), то ще можем да предвидим идионното разположение в момента to+t, ще сме предсказали бъдещето.
Обобщавайки изложените разсъждения, правим извода, че от всяко n-мерно пространство, при известни закони за движение в него, може да се предсказва бъдещето на кое да е фиксирано спрямо него n-1 –во или по-малко измерение.
Математически няма основание да се смята, че има число m, колкото и достатъчно голямо да е, така че m-мерно простарнство да не съществува.
Физически въпросът за съществуването на крайно измерение е наразрешим. Възможно е наличието на безкрайно-мерно пространство, което макар и непобирайки се в числови определения съдържа всички налични идиони във вселената с всички, евентуално фиксирани едно спрямо друго по-долни пространства.
Ако тази цялостна конструкция от идиони има някаква воля, или просто ако се движи по определени закони, то тази съвкупност е Бог. И тъй като в макро– и микросвета по принцип не се наблюдават нелогични явления, например случайна поява или изчезване на материя, които биха могли да се дължат на сечение с тела от четвърто или по-горно измерение, то имаме основание да смятаме, че поведението на идионите в най-горното, крайно или безкрайно измерение е систематично, следователно Бог е истинен.