— Това е. Свърши се.
— Значи не сте имали намерение да изтребите мнозина.
Ейми отвърна хладно и отмерено:
— Неизбежен страничен ефект. Треската убива по-слабите хора, предимно старци. Не успяхме да открием как да го предотвратим.
— О, Господи… Няма да има деца.
Тод завъртя глава.
— В около петнайсет процента от случаите не поразява всички фоликули в яйчниците. Но следващото поколение ще е почти десетина пъти по-малобройно.
Сегуено стискаше побелелите си устни.
— Вие сте най-долните престъпници в човешката история.
— Може би — подхвърли Тод.
Изведнъж се почувства уморен, след като всичко свърши. И никак не го интересуваше какво мисли този или онзи.
— Ще ви екзекутират.
— Може би — този път се обади Ейми.
— Как… как можахте?…
— Нашата любов ни вдъхновяваше — яростно изрече Тод. — Самите ние не можехме да имаме деца. Изкривена матка. Просто приложихме метода в по-голям мащаб.
Ейми допълни с равния си безстрастен глас:
— Опитахме се да прикачим акрозом към сперматозоидите, но мъжете непрекъснато синтезират нови. Разковничето беше в жените. Те имат по неколкостотин яйцеклетки. Докопаш ли ги, решил си проблема. И си спасил света.
— За да опазим природата. — Тод знаеше, че трябва да го каже ясно. — За да спрем безумието на нови и нови орди от хора.
Сегуено ги зяпаше отвратен.
— Знаете, че ще предотвратим това. Ще разпространим ваксината.
Ейми се усмихна — бавно разтягане на устните под каменния поглед.
— Ами да. Сега се чудите защо сме толкова спокойни.
— Причината е очевидна. Вие сте ненормални. От най-извисената култура, най-напредналата… и такава диващина.
— Че къде другаде ще я намерите? Ние уважаваме околната среда. И не се плодим като животни.
— Вие… вие сте…
Гласът отново измени на Сегуено.
Тод виждаше присвитите очи, издутите мускули по челюстите и потта по лицето на този ограничен бюрократ от ООН. Чудеше се как човек с толкова тесен кръгозор си въобразява, че неговото неодобрение ще ги засегне. Тях, решили да се пожертват, за да спасят света. Ама че дребнав посредствен ум.
Ейми прегърна съпруга си.
— Поне сега ще бъдем заедно.
Сегуено заговори с омраза:
— Ще ви съдим по местните закони. За назидание на всички. И останалите от вашата банда… ще ги издирим.
Двамата си седяха на нара невъзмутими и се притискаха един в друг. Тод целуна Ейми. Във въображението си неведнъж бяха преживели тези мигове.
Сегуено заговори по-високо:
— Ще живеете само колкото да видите как ваксината ще провали вашия план.
Ейми целуна Тод дълго и жадно, после се обърна.
— О, нима? И вие вярвате, че Северът ще плати за това? Когато могат просто да протакат и да оставят вируса да се вихри в тропиците?
Тод се усмихна мрачно.
— След като ваксинират себе си, ще вложат цялата си енергия в „надпревара за утроби“ — ще търсят плодовити жени, новото „национално богатство“. Ще бъдат прекалено заети. И свръхгрипът ще си свърши работата.
Лицето на Сегуено потъмня от нахлулата кръв. Тод наблюдаваше как шокът, страхът, накрая и яростта променяха гримасите му. Логиката, неизбежната студена логика на замисъла най-сетне го разтърси.
И този последен обрат прекърши нещо у Сегуено, тласна го отвъд чертата. Твърде късно Тод съзря и настръхналия мрак в това лице. „Тази моя уста… Убих и двама ни.“
Сегуено изтръгна пистолета от ръката на пазача и Тод проумя, че няма да станат свидетели на последната приятна ирония — танцуващите като марионетки народи.
Това беше последната му мисъл, но изпита само леко съжаление.
Нанси Крес
Еволюция
Може би вече сме допуснали фаталните грешки, които са ни обрекли на неизбежни, но неочаквани последствия от отдавна взети решения — толкова обичайни и всекидневни, че дори не сме поспрели, за да ги обмислим. Например поглъщането на хапчето, предписано от нашия лекар, когато сме се разболели. Ала тези решения безмилостно ще ни натикат в безизходица, която никой никога не е предвидил. Това е описано в смущаващия спокойствието разказ на следващите страници — той ни отвежда в едно прекалено вероятно бъдеще (пред чийто праг всъщност стоим), за да ни даде суров урок как наистина действа еволюцията, колкото и да ни се иска да мислим, че съвременната медицинска наука ни е направила напълно недосегаеми за нея…