Нанси Крес започва да продава своите елегантни и хапливи разкази в средата на 70-те години и оттогава често я публикуват в „Азимовс Сайънс Фикшън“, „Фентъзи & Сайънс Фикшън“, „Омни“ и други издания. Сред книгите й са романите „Принцът на утринните камбани“, „Златната горичка“, „Белите тръби“, „Извънземна светлина“, „Мозъчна роза“, както и романизираната версия на нейния разказ „Просяци в Испания“, завоювал наградите „Хюго“ и „Небюла“, последван от продълженията „Просяците и придирчивите“ и „Клетви и чудеса“. Кратките й произведения са събрани в „Троицата и други разкази“ плюс „Пришълците от Земята“. Най-новите романи на Крес са „Максимална светлина“ и „Жило“. Освен това е печелила „Небюла“ за разказите си „От всички онези ярки звезди“ и „Цветята на затвора Олит“. Родена е в Бъфало, щата Ню Йорк, а в момента живее в Силвър Спрингс, щата Мериланд, със своя съпруг писателя фантаст Чарлз Шефилд.
— Някой гръмнал по доктор Бенет и го убил точно зад „Фуд Март“ на Ейприл Стрийт! — бълва Сиси Мур, останала без дъх, докато аз свалям прането от простора.
Стоя си аз с боксерките на Джак в ръката и я зяпам. Сиси не ми е симпатична. Особено заради ухиленото й нахалство, жаждата да намъква кльощавия си задник насред всяка случка, ако ще и хич да не й влиза в работата. Такава си е още от училище. Но пък сме съседки, не можем да избягаме една от друга. Доктор Бенет израждаше и Шон, и Джаки. Бавно сгъвам боксерките и ги слагам в кошницата.
— Е, Бети, нищичко ли няма да кажеш?
— Полицията арестува ли някого?
— Джейни Брунели разправя, че нямало заподозрени. — Том Брунели е един от полицаите в Емертън, имаме си ги цели петима. Трудничко му е да си затваря устата. — Право да ти кажа, Бети, държиш се все едно в града има убийства всеки ден!
— На паркинга ли е станало?
Минавам през паркинга зад „Фуд Март“ всяка седмица. Няма настилка, а само трамбована камениста пръст, спускаща се полегато към ниската бетонна стена край реката. Свалям чаршафите на Джаки от въжето. От тях ми се усмихват Хубавелка, Ариел и принцеса Жасмин насред поляни с цветя.
— Ами да, на паркинга — потвърждава Сиси. — До контейнерите за боклук. Сигурно пушката е била със заглушител, защото никой нищо не е чул. Том намерил две гилзи от полуавтоматична пушка 22-ри калибър. — Сиси е наясно с оръжията, къщата й е пълна с тях. — Бети, защо не слагаш цялото това пране в сушилнята, та да си спестиш времето за простиране и прибиране?
— Харесва ми как мирише, когато е съхнало на простора. И така чувам Джаки през прозореца.
Лицето на Сиси се променя на секундата.
— Джаки не е ли на училище? Защо?
— Простудила се е.
— Сигурна ли си, че е само простуда?
— Сигурна съм.
Свалям щипките от тениска на Шон. Отпред има надпис „ВИЖ КАК ЧЕПЪТ КЪРКА, ВИЖ КАК ЧЕПЪТ КАРА, ВИЖ КАК ЧЕПЪТ МРЕ“.
— Сиси, Джаки не пие никакви антибиотици.
— Това е добре. — Сиси се прави, че нехайно разглежда ноктите си. — Разправят, че доктор Бенет пак предписал ендозин миналата седмица. На най-малкото момче на Нордстръм. И то без да го прати в болницата.
Не казвам нищо. На гърба на тениската е написано „НЕ БЪДИ ЧЕП И ТИ“. Раздразнена от мълчанието ми, Сиси подхвърля:
— Не разбирам защо позволяваш на сина си да носи дрехи с изписани гадости!
— Той си решава. Пък и това е призив да се грижим за здравето си. Да не караме пияни. Нали тъкмо ти смяташ, че от силните послания за здравословен живот има полза?
Погледите ни се срещат. Мълчанието се проточва. Накрая Сиси изтърсва:
— Брей, че сериозни станахме изведнъж.
— Убийството е нещо сериозно — отвръщам й аз.
— Така си е. Сигурна съм, че ченгетата скоро ще хванат престъпника. Може да е някоя от онези отрепки, дето се навъртат около бар „Небесна дъга“.
— Доктор Бенет не беше от хората, които висят при отрепките.
— О, не съм казвала, че ги е познавал. Някой оръфляк сигурно го е убил, за да му вземе портфейла. — Тя впива поглед право в очите ми. — Не се сещам за друга причина. А ти?
Заглеждам се на изток към реката. На другия бряг над къщите по малкото хълмче едва се вижда покривът на Емертънската болница-мемориал на войниците и моряците. Мостът през реката беше взривен преди три седмици. Никой не пострада, никого не заподозряха. И сега всеки, който поиска да отиде в болницата, трябва да кара петнайсетина километра по западния крайбрежен път и да пресече реката по междущатската магистрала. От Джак научих какво приказвали онези от транспортното управление — имали нужда от две години да построят нов мост.