— В човешкото въображение има една падина, която е по-дълбока от Марианската — каза той. — Хората са готови да обидят природата, да я наранят, дори да я озлочестят. Не могат обаче дори да допуснат възможността, че тя не е безсмъртна. Защо, за Бога, обаче трябваше именно ти и аз да им докажем, че не са прави?
Така и не разбрах дали очакваше от мен отговор. А и въобще не знам дали отговор съществува. Това, което знам, съм го написал в тези редове.
Оттогава до ден днешен всяко едно от неговите предсказания се сбъдна. В последвалите шест седмици съдържанието на сяра в атмосферата започна постоянно да нараства. Последната спътникова снимка, която видях, показа, че е засегнат целият район от Тихия океан до Мадагаскар. Издадохме на биосферата смъртна присъда, която не може да бъде обжалвана. Всичко ще бъде решено от времето. Или от Бог. След петдесетина години всякакви следи от Anabaena и от Phosphomonas sancharezii ще са напълно изчезнали, все едно никога не са съществували. Като унищожат света, те ще унищожат и себе си. В крайна сметка планетата Земя неизбежно ще стане неотличима от всички останали стерилни планети, изминаващи безжизнения си път през празните коридори на пространството до края на времето.
Що се отнася до „най-зловредната раса от дребни отвратителни създания, които Природата е допуснала да пълзят по лицето на Земята“ — така кралят на Бробдингнаг бе окачествил човешкия род, — по моя груба преценка ни остава около година живот. Значи някъде около първия и едновременно последен рожден ден на Сиси ще мога да изпратя посланието на татко: „Свещената задача, възложена от Ваше величество, най-сетне е изпълнена. И точка по въпроса.“
Хауърд Уолдроп
Светът, какъвто го знаем
Дори и най-сухите, академични и безвредни научни теории, на пръв поглед нямащи никакво практическо приложение, могат да отключат вратите, които водят до Армагедон. В следващия засукан, елегантен и методично изпипан разказ ще разгледаме една от най-широко разпространените научни теории на осемнайсети век, както и неприятните последици за целия свят, ако тя се бе оказала вярна!
Хауърд Уолдроп е сред най-добрите автори на кратки разкази в своята област и неговият знаменит опус „Грозните птиченца“ му спечели през 1981 г. наградите „Небюла“ и „Световна фантастика“. Творбите му са събрани в сборниците „Хауърд кой?“, „Всичко за странните чудовища от близкото минало: изискани разкази от Хауърд Уолдроп“ и „Нощта на водните кокошки: още изискани разкази от Хауърд Уолдроп“. Неговите творби са публикувани и в други сборници. Заедно с Джейк Сондърс, той е автор на романите „Тексаско-израелската война през 1999 година“, „Техните кости“ и „Една дузина трудни задачи“. Сега работи над нов роман, наречен условно „Лунният свят“. Последната му книга е сборник, озаглавен „Да се завърнеш у дома“. Въпреки че е роден в Тексас, днес Уолдроп живее в малкото градче Арлингтън, близо до Сиатъл и толкова близо до река, в която може да лови пъстърви на воля.
Нептунистите и вулканистите се биеха със зъби и нокти.
Битката им започна, след като Къруел демонстрира как да се противодейства на влиянието на чесъна върху компаса. Неговите методи, които щяха да открият нови възможности за безопасното превозване на подправките през океана, бяха бурно аплодирани от колегите му в Лунатичната асоциация.
Той прие вежливо техните овации и добави няколко допълнителни бележки. Изглеждаше като образец на чар и вежливост, докато отговаряше на въпроси, отправени му от аудиторията, до момента, когато направи грешката да спомене възрастта на Земята.
По пода започна да се тропа с бастуни, след това последваха освирквания, спорове и се стигна до крясъци.
Президентът на асоциацията помоли за тишина. В залата се виждаха размахани юмруци.
— Господа! Моля за спокойствие. Спокойствие.
Това обаче още повече ги разгневи.
— Аз продължавам да твърдя — извика някой от дъното на залата, — че Земята е на не по-малко от…
Накараха то да млъкне.
Най-лошо стана, когато споровете започнаха да се отклоняват от главния въпрос. Градуалистите униформитаристи, които смятаха, че земната повърхност се е появила от някога покривалия всичко океан, започнаха да крещят на катастрофичните вулканисти, които се бяха събрали в ъгъла на залата.