Пърхането отгоре продължаваше, а земята беше побеляла, сякаш бе покрита със сняг. Небето отвън представляваше непрекъсната смяна на светлини и сенки, докато облакът птици продължаваше да се движи към слънцето.
Къруел се върна да работи в изкуствения мрак, като от време на време поглеждаше, за да види дали ятото още пътува. Все по-често от близките пътища и полета се чуваха изстрели.
Известно време по-късно звукът намаля. Къруел излезе от навеса и видя, че последната част от ятото отминава. Късното вечерно слънце отново заблестя.
Погледна часовника си. Бяха изминали два часа и четирийсет минути. Колоната трябва да е била дълга около триста километра. При десет птици на метър, широчина десет метра, три километра широка…
Сър Робърт го погледна.
— Бих казал, около шестнайсет милиона птици.
— Виждал съм и повече — обади се Хамп. — Когато бях малък, видях ято, на което му трябваше от обед до здрачаване, за да премине. По обед стана тъмно и изобщо не видяхме залеза на слънцето. Този ден имахме само утрин.
Той постави една медна тръба на мястото й и я уплътни. Спря за момент да погледне изцапаната повърхност навън. След това всички се върнаха на работа.
Всичко беше готово.
Зрителите, повечето от тях учени, започнаха да пристигат в ранните сутрешни часове. Изгревът наближаваше. Хората, изправени на индианската могила, чакаха, докато Къруел, Хамптън и сър Робърт Атоул прекосиха полето, за да стигнат до апарата, който от това разстояние с просто око изглеждаше като смесица от метал и стъкло.
Бъмпо стоеше настрани от другите. Маккартни го наблюдаваше. Човекът с кожените дрехи се наслаждаваше на своята нова пушка „Филаделфия“, като я вдигаше до рамото си и я отпускаше.
Сър Робърт се изкачи на върха на могилата и застана до лейди Маргарет.
— Господа — каза той, — лейди. И всички останали. Вие сте тук, за да наблюдавате това, което, надявам се, е голямо събитие в прогреса на науката. На полето — посочи той — се намира работещ апарат за създаване на газове — на дефлогистициран или крайно пречистен въздух, на възпламеняващ се газ, на серен въздух и на фосфор. Всички те се генерират, докато ние стоим тук. Създадените газове ще минат през тръбопроводи до стъкленото кълбо, което виждате в центъра. Те ще влязат в него, когато господин Бъмпо… — тук Бъмпо вдигна срамежливо ръка и зрителите го аплодираха — … стреля в диска, който е негова мишена. Тези богати на флогистон газове и течности ще се смесят. Те ще произведат основата на огъня, на взрива, на изпичането, а именно самия флогистон. Ще бъде включен часовник и петнайсет секунди по-късно сместа ще получи искра от кабел от лайденова стъкленица. Това ще фиксира флогистона така, както обикновеният въздух става устойчив в присъствието на електрически източник, и ще ни позволи за първи път да наблюдаваме един от основните елементи. Това е моят Велик експеримент.
Някои аплодираха.
— Може ли един въпрос?
— Да?
— Вие смесвате възпламеняем въздух, дефлогистициран въздух и фосфор в присъствието на обикновен въздух и пускате една искра?
— Такъв е планът ми.
— Тогава това, което ще получите — каза гласът, след като за момент пресмяташе нещо, — е малка експлозия, малко количество устойчив въздух и малък полски пожар, който ще трябва да бъде изгасен.
Някои се засмяха.
— Съмнявам се — отвърна сър Робърт. — Взех предпазни мерки. Ние сме на това разстояние в случай на някаква повреда в апарата и изпускане на отровни газове.
Слънцето се издигна над ниския хребет на изток. Полето и апаратурата бяха окъпани в студена светлина.
— Дали ще спечеля, или ще загубя, не знам — призна сър Робърт, — но се чувствам на прага на велико събитие.
— Аз също — обади се Къруел.
— И аз — добави лейди Маргарет и хвана ръката на съпруга си.
— Господин Бъмпо — каза сър Робърт, — виждате ли целта си?
— Това правя — отговори Бъмпо.
— Тогава изкарай си парите, човече!
Човекът с кожените дрехи излезе пред могилата, внимателно повдигна оръжието, сякаш то бе част от него, дръпна ударника, прицели се и стреля. Димът от дулото се разсея.
Дори без далекогледа си сър Робърт видя как голямото кълбо се оцветява в млечнобяло. Но това не беше млечнобяло от остатъчни газове. Беше мътно и бавно се въртеше. От малката група излезе възгласът „Ох!“. Проблясъци от светлина сякаш заиграха по цялото оборудване около кълбото. Целият апарат бе окъпан в бяла светлина.