Абнър излезе навън, за да вкара в къщата репортерите и да прогони неверниците, и след малко Рой чу как гласът му закънтя като църковен орган. Когато репортерите влязоха в столовата, Рой вече се бе устроил на масата и ги очакваше. От двете му страни бяха седнали Реймънд и Арон.
Фотографираха го, докато седеше на масата. Фотографираха го и когато той с възпитан тон отказа да отговаря на въпросите им. После Арон му подаде предварително подготвените документи и Рой ги подписа и повтори на глас юридическите формулировки, които бе заучил предварително. Това също бе запечатано на фотографиите. Сетне журналистите, след като не успяха да измъкнат нищо повече от него и се почувстваха неловко от безизразния му поглед, си тръгнаха.
След още няколко минути, сякаш вече всичко бе приключило, сякаш заминаването на репортерите бе лишило от значимост всичко, което можеше да се случи, повечето хора от чакащата навън тълпа също се махнаха. Само един-двама души, заели позата на лешояди, останаха да чакат на отново опустелия път.
Обядът мина спокойно. Рой яде с голям апетит, като си поиска допълнително от всяко блюдо. Госпожа Крамър беше весела, както винаги, но всички останали бяха унили. Дори Абнър изглеждаше потресен от схизмата, току-що разцепила неговата черква. След приключването на обяда Абнър се изправи и започна да се моли на глас. Братята, с отчаян вид, продължиха да седят на масата. Някои слушаха молитвите на Абнър, други — не. Абнър, размахал ръце към големите почернели тавански греди, вече се бе изпотил от напрежение, когато в помещението влезе Питър и след известно колебание се опита да привлече погледа му. Когато стана ясно, че Абнър няма да му обърне внимание, Питър повдигна рамене и наруши мълчанието с равен и спокоен глас:
— Абнър, дойде шерифът.
Абнър прекрати молитвите. Изръмжа подобно на изтощена и попаднала в плен мечка, която някой сръгва с копие. Бавно отпусна ръце и дълго време не каза нищо. Накрая потрепери, сякаш се опитваше да се разсъни. Погледна въпросително Рой, изправи рамене и излезе от стаята.
Приеха шерифа в преддверието. Реймънд, Арон и госпожа Крамър се настаниха в разбитите стари кресла. Рой — в единия край на стола от разваленото пиано. Абнър бе застанал малко по-напред от останалите, сключил ръце зад гърба си и стъпил здраво на пода, като че ли се намираше върху мостика на шхуна, устремила се към бурята. Сам Брадок, шерифът на областта, стрелна с поглед останалите, като задържа малко повече погледа си върху Рой, а после се обърна направо към Абнър, сякаш бяха сами в стаята.
— Здрасти, Абнър — каза.
— Здрасти, Сам — отвърна тихо Абнър. — Предполагам, че не си дошъл само за да ме поздравиш.
Брадок изсумтя. Беше нисък и набит възрастен човек със сива коса и уморено лице. Униформата му бе лъснала от старост и закърпена на десетина места, но чиста. Големият стар пистолет в кобура на бедрото му изглеждаше очукан, ала изправен. Шерифът си поигра известно време с безформената си стара шапка — очевидно се чувстваше неловко и все пак бе изпълнен с решимост. Най-сетне проговори:
— Дошъл съм, Абнър, за да те убедя да не вършиш тази глупост.
— Наистина ли си дошъл за това? — попита Абнър.
— Ще си правим каквото ни кефне… — започна с писклив глас Реймънд, но Абнър му даде знак да замълчи. Брадок отмести вял поглед към Реймънд, после отново се обърна към Абнър. Умореното му лице се втвърди.
— Няма да позволя това — заяви строго. — В нашия край няма да допускаме такива неща.
Абнър не каза нищо.
— Не можеш да ни попречиш, шерифе — отвърна Арон. Гласът му бе малко разгорещен, но все пак овладян. — Всичко си е по закон, до последната запетайка.
— Не знам дали това е съвсем вярно… — започна Брадок.
— Затова пък аз го знам, шерифе — продължи спокойно Арон. — В качеството си на узаконена и призната църква, ние сме защитени от закона. Има и много прецеденти, повечето от последно време, одобрени от по-горната инстанция: искът на Карлтън срещу щата Върмонт, на Тренхолм срещу щата Западна Вирджиния, на Духовната църква срещу щата Ню Йорк. А случаят от Тайлърсвил е едва от миналата година. У нас Законът за свободата на вероизповеданията…