Като ми поговори така, се почувствах пораснал и добър. Но не престанах напълно да мисля за нещото навън… и колко сериозно се отнесе към това Тате.
Трудно е да прикриеш, че си в такова настроение. Когато се върнахме в Гнездото и свалихме дрехите за излизане, Тате изкара всичко на шега, увери ги, че навън няма нищо, и ме подкачи за прекомерното въображение, но думите му звучаха кухо. Мама и Сестричката също не му повярваха. За малко изглеждаше, че всички ще изтървем топката на смелостта. Трябваше да направим нещо и преди да разбера какво ще сторя, чух се, че моля Тате да ни разкаже за старите времена и как се е случило всичко.
Понякога няма нищо против да разкаже историята, двамата със Сестричката обичаме да я слушаме, а сега той схвана какво съм намислил. Затова след малко всички се настанихме около огъня, мама побутна до пламъците няколко консерви да се разтопят за вечеря и Тате започна. Но първо го зърнах как нехайно взе един чук от рафта да му е под ръка.
Историята си остава същата (аз май мога да изредя наизуст най-важното и насън), само че Тате всеки път добавя по още някоя дреболия и поразкрасява това или онова.
Описа ни как Земята си се въртяла около Слънцето, била си устойчива и топла, а хората по нея се напъвали да изкарват пари, да воюват, да си гледат кефа, да се домогват до власт и да се отнасят помежду си добре или зле. Ненадейно от космоса нахлува онази мъртва звезда, изчерпаното слънце, и разваля всичко.
Да знаете, трудничко ми е да проумея как са се чувствали предишните хора и никак не ми е лесно да си представя такова гъмжило. Нито да преглътна, че са се готвели за такава ужасна война. Дори са я искали или поне са желаели да свърши веднъж завинаги, та да се отърват от страховете си. Сякаш не е било нужно да се крепят един друг и да пазят всяка частичка топлина, за да оцелеят. И са се надявали да се отърват някак от опасностите, все едно ние да се надяваме, че ще се отървем от студа.
Честичко се чудя дали Тате не преувеличава и не описва предишните времена прекалено черни. Случва се да ни е сърдит, може пък и на всички онези хора да е бил сърдит. Но в старите списания прочетох какви ли не смахнати неща. Може и да е прав.
Тъмната звезда, продължаваше разказът на Тате, нахълтала твърде бързо и нямало време да се подготвят. Отначало някои се мъчели другите да не научат, но истината скоро излязла наяве заради земетресенията и наводненията — как да си представя цели океани от незамръзнала вода! — пък и хората виждали в ясните нощи, че нещо затъмнява звездите. Отначало помислили, че ще се блъсне в Слънцето, после решили, че ще удари Земята. Дори цели тълпи се опитали да поемат към някакво място, наречено Китай, защото хората смятали, че звездата ще се стовари върху другото полукълбо. Не че бягството щяло да ги спаси, просто обезумели от ужас. Накрая открили, че няма да връхлети никое полукълбо, а ще мине съвсем близо до Земята.
Повечето планети били от другата страна на Слънцето и останали незасегнати. Слънцето и новодошлата звезда се боричкали малко за Земята, дърпали я насам-натам по лъкатушна линия (досущ като две кучета, ръфащи се за кокал, вметна Тате този път), накрая натрапницата победила и ни отмъкнала. Но и Слънцето получило утешителна награда. В последния момент успяло да си задържи Луната.
Било време на чудовищни трусове и приливи, двайсетина пъти по-лоши от всичко, което се било случвало дотогава. Било време и на Голямото сграбчване, както го нарича Тате — Земята ускорила движението си и влязла в близка орбита около тъмната звезда.
Питал съм го дали Земята не е била издърпана, както той ме докопва за яката и тегли, ако съм се застоял по-далече от огъня. Той обаче възрази, че гравитацията не действала така. Било като дърпане, но никой не го усетил. Досещам се, че е все едно да те дръпнат насън.
Нали разбирате, тъмната звезда фучала през космоса по-бързо от Слънцето, и то в обратната посока, трябвало сериозно да пришпори нашия свят, за да го отнесе.
Голямото сграбчване не се проточило много. Свършило, щом Земята се настанила в новата си орбита около тъмната звезда. Но през това време земетресенията и наводненията били страховити, двайсет пъти по-лоши от всичко дотогава. Тате разправя, че всякакви върхове и сгради се срутвали, океаните се плискали, пустините и блатата се люшкали и погребвали околните земи. А въздушната обвивка на Земята, която още си била в небето, се размествала и толкова изтънявала тук-там, че хората падали в несвяст… разбира се, поваляли ги и трусовете, причинени от Голямото сграбчване, може би костите им се чупели или черепите им се пукали.