Центърът на Норт Плат в щата Небраска пропадна два метра и половина, просто така, в следобеда на 4 октомври.
— Трябва да запазим спокойствие — заяви губернаторът на Небраска. — Нека проявим търпение. Уверявам ви, че се прави всичко възможно.
Но какво можеше да се направи, когато неговият щат потъваше право надолу с трийсетина сантиметра на ден?
Разломът отмъкна югоизточния ъгъл на Монтана. Напредна на север по Литъл Мисури. На юг изфуча край Розуел в щата Ню Мексико и нахлу по течението на Пекос към Тексас. От горното течение на Мисури бяха останали застояли локви, а Червената река на запад от град Париж в щата Тексас потече в обратната посока.
Скоро Мисури започна полека да се хлъзга на запад по бавно кипящата земя. Реката напусна коритото си и неуверено се разля по ниви и ливади, стана море от тиня под назъбените нови скали, щръкнали в начупена ивица, все по-високи с всяко хлътване — почти от Канада до границата с Мексико. Всъщност нямаше наводнения в нормалния смисъл на думата. Реката се мъкнеше, без да бърза, разпростираше се без посока или напор. Но огромните простори от мътна вода и гъста кал образуваха гибелни капани за безбройните бежанци, устремили се на изток.
Сигурно нещастието в Норт Плат се оказа решаващо. При това единично пропадане загинаха сто деветдесет и трима души. Определено към 7 октомври вече трябваше официално да се признае, че се извършва преселение с епичен размах. Едва ли не два милиона души тръгнаха на път и на Съединените щати им се наложи да се справят с гигантска вълна от бежанци. Железопътните линии, пътищата и самолетите бяха препълнени с уплашени орди, които зарязваха всичко, за да запъплят на тълпи към източните земи.
През целия октомври коли с изцъклени пътници прииждаха неспирно в Тълса, Топика, Омаха, Сиукс Фолз и Фарго. Сейнт Луис се превърна в разпределителен център за спешните екипи, които летяха навсякъде, за да разнасят мляко за бебета и храна за кучета. Цистерни ръмжаха на запад, за да задоволят потребностите от бензин, но попаднеха ли в „зоната на ужаса“, както я нарекоха вестникарите, не можеха да продължат заради плътните потоци коли, заели пътищата от канавка до канавка в устрема си на изток. Изоставените от собствениците си магазини бяха разграбвани от следващите бежанци, идващи от по-далечния запад. В Бисмарк, щат Северна Дакота, самолет на „Америкън Еърлайнз“ бе повреден от тълпата, която жадуваше да се напъха вътре. Бяха докарани федерални и щатски войскови части, но преместването на два милиона души нямаше как да бъде извършено по план.
А територията на пропадането се разширяваше. Нови зъбери лъщяха под есенното слънце и височината им нарастваше с неумолимото свличане на земята до тях.
На 21 октомври в Лъбок, щат Тексас, се разнесе шум, който различни хора описаха като кух тътен, вой или басов мелодичен звън, сякаш от черковна камбана. Просто измъчените по-дълбоки скални пластове поддадоха. Започваше втората фаза от националното бедствие.
Шумът се разпространяваше право на изток с около сто и петдесет километра в час. А земята на север „просто се смачкваше като пробит балон“, сподели репортерът на един вестник.
— Като оплескан кекс — предложи свое сравнение домакиня от Тексаркана, която за късмет живееше една пресечка южно от улица „Тейър“, по която плъзна процепът. Чу се въздишка, вдигна се прашен облак и Оклахома започна да се свлича надолу с изумителната скорост два метра в час.
В Билокси на брега на Мексиканския залив хората усещаха под краката си неспокойно шаване през целия ден.
— Не че бяха трусове — обясни по-късно капитанът на риболовния траулер, който някак се пребори с последвалия потоп, — а все едно земята искаше да е другаде тогава.
За всекиго в обречения Билокси щеше да е по-добре, ако се намираше другаде през онази вечер. Около осем и половина градът се разтресе, надигна се мъничко като края на килим от въздушно течение и потъна. Заедно с целия бряг на Мисисипи и Алабама в същия миг. Приливната вълна, която щеше да погълне средната част на Съединените щати, нахлу в сушата.
От езерото Поншартрен до река Апалачикола във Флорида брегът на Залива изчезна. Гълфпорт, Билокси, Мобил, Пенсакола, Панама Сити… Нямаше ги триста километра брегова ивица заедно с два и половина милиона жители. Час по-късно стена от вода бе помела всеки град от Дотън в Алабама до Богалуза на границата между Луизиана и Мисисипи.
— Длъжни сме да прогоним паниката от умовете си — увещаваше губернаторът на Алабама в послание, излъчено от всички набързо съгласували усилията си радиостанции. — Ние, хората от храбрите южни щати, и преди сме се борили с нашествия.