Выбрать главу

Пейо Яворов

Арменци

Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик — далеч от родина, в край чужди събрани, изпити и бледни, в порутен бордей, те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият… В пиянство щат лесно забрави предишни неволи и днешни беди, в кипящото вино щат спомен удави, заспа ще дух болен в разбити гърди; глава ще натегне, от нея тогава изчезна ще майчин страдалчески лик и няма да чуват, в пияна забрава, за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен, разпръснати ей ги навсякъде веч — тиранин беснеещ, кръвник безпощаден, върху им издигна за всякога меч; оставили в кърви нещастна родина, оставили в пламък и бащин си кът, немили-недраги в далека чужбина, един — в механата! — открит им е път.
Те пеят. И дива е тяхната песен, че рани разяждат ранени сърца, че злоба ги дави в кипежа си бесен и сълзи изстисква на бледни лица… Че злъчка препълня сърца угнетени, че огън в главите разсъдък суши, че молния свети в очи накървени, че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася, бучи и завива страхотно в нощта и вихром подема, издига, разнася бунтовната песен широко в света. И все по-зловещо небето тъмнее, и все по се мръщи студената нощ, и все по-горещо дружината пее, и буря приглася с нечувана мощ…
Те пият и пеят… Отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик — далеч от родина, и боси, и голи, в край чужди събрани, в порутен бордей, те пият — пиянство забравя неволи, и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация

П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев

Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7074]

Последна редакция: 2008-05-04 21:00:00

~ 1 ~