Выбрать главу

Анди Уеър

Артемида

На Майкъл Колинс, Дик Гордън,

Джак Суигърт, Стю Рууза, Ал Уардън, Кен Матингли и Рон Еванс.

Защото тези хора никога не получават полагащото им се признание.

1

Придвижвах се с подскоци по сивия прашен терен към гигантския купол на мехура Конрад. Обточеният му с червени светлинки шлюз ми се струваше обезпокоително далече.

Трудно се тича със стокилограмова екипировка, дори при лунна гравитация. Но ще се учудите на какво е способен човек, когато животът му е заложен на карта.

Боб тичаше до мен. Чух гласа му по радиото:

— Дай да свържа бутилките си към твоя костюм!

— Така само и ти ще умреш.

— Дупката е огромна. Направо виждам как газът свисти от бутилките ти.

— Много окуражително, благодаря.

— Аз отговарям за обхода — каза Боб. — Спри веднага да те прикача!

— Не. — Продължавах да тичам. — Точно преди да се разпищи алармата за теч чух пукот. Умора на метала. Сигурно някъде при клапана. Само ще си пробиеш маркуча на някое остро парче.

— Готов съм да поема този риск!

— Но аз не съм. Знам за какво говоря, Боб. Разбирам от метали.

Превключих на дълги равни подскоци. Беше като да се движиш на каданс, но и е най-добрият начин, когато носиш такъв товар. Дисплеят на шлема ми твърдеше, че до шлюза има петдесет и два метра. Погледнах към екранчето над лакътя си. Запасите от кислород се сриваха пред очите ми. Затова отклоних поглед.

Дългите крачки се отплащаха. Направо летях. Дори Боб остана да ми диша прахта, а той е най-опитният обходчик на Луната. Номерът е следният — всеки път, когато кракът ти докосне земята, се изтласкваш, така че да набереш допълнителна инерция с посока напред. Проблемът е, че това нарушава равновесието ти. И най-малката грешка може да те просне по лице, а инерцията ще те тласка още метри напред по земята. Обходническите костюми са здрави, но все пак е за предпочитане да не изпробваш здравината им в пряк двубой с каменистата повърхност.

— Движиш се прекалено бързо! Ще се спънеш и ще си пукнеш визьора!

— По-добре, отколкото да дишам вакуум — казах аз. — Имам още десетина секунди.

— Изоставам — каза той. — Не ме чакай.

Дадох си сметка колко бързо се движа чак когато триъгълните панели на Конрад изпълниха полезрението ми. Растяха много бързо.

— Мамка му! — Нямах време да убия скоростта си. Направих един последен скок и се превъртях в кълбо напред. Получи се — повече на късмет, отколкото заради някакви специални мои умения, но така или иначе ударих стената с крака. Добре де, Боб беше прав. Движила се бях прекалено бързо.

Изправих се и посегнах към дръжката на шлюза.

Ушите ми изпукаха. Сигнали за тревога ревнаха в шлема ми. Бутилките сдаваха багажа — налягането беше толкова ниско, че вече не можеше да компенсира теча.

Бутнах вратата на шлюза и се сринах в камерата. Напразно се опитвах да поема въздух, причерня ми. Ритнах вратата да се затвори, посегнах към резервната кислородна бутилка и издърпах иглата.

Капакът на бутилката излетя и въздух под налягане започна да изпълва камерата. Уви, излизаше от резервната бутилка толкова бързо, че част от него се втечняваше в мъгла заради охлаждането, което съпровожда бързото разширяване. Отпуснах се на пода, усещах, че губя съзнание.

Дишах тежко в костюма си, с мъка потисках позивите за повръщане. Не съм създадена за такива физически усилия, това мога да кажа. Усетих първите бодежи на характерното главоболие, причинено от кислороден глад. Щеше да ме мъчи поне няколко часа. Успяла бях да си докарам височинна болест на Луната.

Съскането постепенно утихна, после спря съвсем.

Боб най-сетне бе стигнал до шлюза. Видях го да наднича през кръглото прозорче.

— Как си? — попита по радиото.

— В съзнание — отвърнах задъхано.

— Ще можеш ли да станеш? Или да се обадя за помощ?

Боб нямаше как да влезе, без да ме убие, защото лежах в камерата на шлюза с прецакан костюм. Но всеки от двете хиляди души в града можеше да отвори вътрешната врата на шлюза и да ме извлече от камерата.

— Няма нужда. — Надигнах се на четири крака, после и на два. Подпрях се на стената до контролния панел и включих почистващата програма. Въздушни струи с високо налягане ме запердашиха от всички посоки. Сивкав лунен прах се завихри в камерата, преди вентилационната система да го всмуче и филтрите да го отстранят.