— И би трябвало — каза тя. — Но Дейл Шапиро и Лорета Санчес са те спасили. Доколкото разбрах, той те е метнал над свързващия тунел Армстронг-Шепърд, а Санчес е чакала от другата страна. Завлякла те е в лунохода и го е херметизирала. Била си изложена на вакуум в продължение на три минути.
Погледнах към ръкавиците си от марля и бинтове.
— И това не ме е убило?
— Човешкото тяло може да оцелее няколко минути във вакуум. Налягането в Артемида е достатъчно ниско и това е предотвратило тежка форма на декомпресионна болест. Основният проблем е бил кислородният глад, все едно се давиш. Спасили са те точно навреме. Още минута и си щяла да умреш.
Сложи два пръста отстрани на гърлото ми и погледна часовника на стената.
— Имаш изгаряния втора степен по ръцете и тила. Предполагам, че тези места са били в пряк контакт с лунната повърхност. Както и сериозно слънчево изгаряне по лицето. За известно време ще трябва да те проверявам ежемесечно за рак на кожата, но останалото ще отшуми.
— А градът? — попитах аз.
— За това ще трябва да говориш с Руди. Той чака отвън. Ще го доведа.
Хванах я за ръкава, доколкото го позволяваха бинтованите ми ръце.
— Но…
— Джаз, аз съм твой лекар и ще се погрижа да оздравееш. Но не сме приятелки. Пусни ме.
Пуснах я. Тя отвори вратата и излезе.
Мернах Свобода през прага. Той протягаше врат да надникне в стаята ми. А после едрата снага на Руди блокира гледката.
— Здравей, Джаз — каза той. — Как се чувстваш?
— Някой умря ли?
Той влезе и затвори вратата.
— Не. Никой не умря.
Отдъхнах си с облекчение и отпуснах глава на възглавницата. И чак сега усетих колко съм била напрегната.
— Слава на шибания господ.
— Въпреки това си загазила много.
— И сама се сетих за това.
— Ако такова нещо се беше случило другаде, а не в Артемида, щяха да загинат хора. Нямаме коли и никой не е припаднал, докато шофира. А благодарение на ниската гравитация не са настъпили сериозни травми, когато хората са изпокапали като зрели круши. Няколко ожулвания и синини, но това е всичко.
— Е, поне това не ми тежи на съвестта, значи.
Той ме стрелна с поглед.
— Трима души са получили сърдечни пристъпи от натравянето с хлороформ. И тримата са възрастни хора с белодробни заболявания.
— Но вече са добре, нали?
— Да, извадили са голям късмет. Веднага щом дошли на себе си, хората се разтичали да видят как са съседите им. Ако не бяхме толкова сплотени, тримата нямаше да оцелеят. А и е лесно да носиш човек при нашата гравитация. Разстоянията са малки, а кабинетът на доктор Русел е на централно място. — Той кимна към вратата. — Тя не ти е голям фен, между другото.
— Забелязах.
— Отнася се много сериозно към общественото здраве.
— Да.
Той помълча миг-два.
— Ще ми кажеш ли кой друг е участвал?
— Няма.
— Вече знам за Дейл Шапиро.
— Аз пък не знам за какво говориш. Той просто беше излязъл да покара и се случи наблизо.
— С лунохода на Боб Люис?
— Те са си близки — казах. — Менкат си разни неща.
— И е излязъл на разходка с Лорета Санчес?
— Може да са гаджета — казах аз.
— Шапиро е гей.
— Ами, може гейството да не му се удава добре.
— Ясно — каза Руди. — Ще обясниш ли защо Лене Ландвик е превела един милион калмара по сметката ти тази сутрин?
Уха! Полезна информация. Обаче не ми пролича, че се изкефих. Лице на покерджия.
— Малък бизнес заем. Лене инвестира във фирмата ми за туристически обходи.
— Ти се провали на изпита.
— Инвестицията е дългосрочна.
— Това е безсрамна лъжа.
— Както кажеш. Уморена съм.
— Ще те оставя да си почиваш. — Той тръгна към вратата. — Администраторката иска да те види веднага щом се изправиш на крака. Като си приготвяш багажа, наблегни на тънките дрехи. В Саудитска Арабия е лято.
Свобода нахълта в стаята веднага щом Руди излезе.
— Хей, Джаз! — Седна до леглото ми. — Докторката каза, че се справяш страхотно!
— Здрасти, Свобо. Съжалявам за хлороформа.
— Е, не е голяма работа — каза той и вдигна рамене.
— Подозирам, че останалата част от града не е толкова всеопрощаваща.
— А бе, не са бесни, да ти кажа. Е, някои наистина са ти ядосани, но повечето не са.
— Сериозно? Та аз извадих целия град от строя.
Той размаха ръка.
— Вината не беше изцяло твоя. Наяве излязоха куп инженерни недомислици. Например защо вентилационната система няма детектори за сложни токсини? Защо „Санчес“ са държали на склад метан, кислород и хлор в едно помещение с машина, която развива високи температури? Защо Животоподдържащи системи няма отделна вентилация в централата си, така че да останат на поста си, ако в останалата част от града възникне проблем? И защо нямат звено във всеки мехур, а контролират въздухообмена централно? Такива въпроси задават хората — довърши Свобода и сложи ръка върху моята. — Много се радвам, че си добре.