Били размаха джаджата ми пред касата, после ми я върна. Трансакцията беше извършена. (Отдавна бях настроила банковата си сметка така, че да приема покупките от „Хартнел“ без потвърждение.) Пъхнах джаджата в джоба си и тръгнах към изхода. Другите клиенти дори не ме погледнаха. Боже, обичам тази кръчма.
Ирина отвори вратата и ме погледна намръщено, сякаш ме е хванала да й пикая в борша. Както винаги, не ми позволи да вляза, докато не кажа по каква работа идвам.
— Здрасти, аз съм Джаз Башара — казах. — Срещали сме се стотици пъти. Идвам да се срещна с Тронд по негова покана.
Ирина ме поведе към трапезарията. Заля ме аромат на вкусна храна. Месо някакво, реших. Ростбиф? Рядък деликатес, предвид че най-близката крава е на четиристотин хиляди километра оттук.
Надникнах и видях Тронд да отпива някакъв алкохол от чаша без столче. Облечен беше с вечния си халат и си говореше с някого от другата страна на масата. Не виждах събеседника му.
До него седеше дъщеря му Лене. Не отделяше поглед от баща си, поглед, пълен с възхищение. Повечето шестнайсетгодишни мразят родителите си. Самата аз бях като цирей на задника на баща си. (Сега съм само разочарование.) Но Лене обожава татко си, гледа го все едно той е окачил Земята в небето.
Забеляза ме и ми махна развълнувано.
— Джаз! Здрасти!
Тронд ми даде знак да вляза.
— Джаз! Влизай, влизай. Познаваш ли се с администраторката?
Влязох и… баси мама му! Администратор Нгуги наистина беше там. Просто… беше там! Седеше си на масата.
Най-простичко казано, Фиделис Нгуги е причината за съществуването на Артемида. Създала космическата индустрия на Кения буквално от нищото, докато била финансов министър. Кения разполагаше само с един природен ресурс, който да предложи на космическите компании — екватора. Изстреляните от екватора космически съдове се възползват максимално от въртенето на планетата и така пестят гориво. Но Нгуги осъзнала, че могат да предложат още нещо — политика. Западните държави задушавали търговските космически дружества с бюрокрация. Нгуги си казала: „Ега ти тъпаците. Ние няма да го правим“.
Перифразирам, разбира се.
Само бог знае как е убедила петдесет корпорации от тридесет и четири държави да изсипят милиарди долари в създаването на ККК, но го е направила. И се погрижила Кения да утвърди специални регулации и данъчни отстъпки за новата мегакорпорация.
Как така, питате? Не е редно да се приемат специални закони в полза на отделна компания? Кажете това на Източноиндийската чаена компания. Това е глобална икономика, а не детска градина.
И не щеш ли, когато ККК трябвало да реши кой ще ръководи Артемида от тяхно име, те избрали… Фиделис Нгуги! Ето така стават нещата. Мацката измагьосва пари от нищото, превръща изостаналата си страна в гигантска индустрия, а самата себе си — в директор на Луната. Управляваше Артемида вече повече от двайсет години.
— Кккмх… — красноречиво започнах аз. — Ъъъъъ…
— Страхотно, нали?! — възкликна Лене.
Традиционният шал за глава дуку само подчертаваше съвременната рокля в западен стил на Нгуги. Администраторката стана, приближи се към мен и каза любезно:
— Здравей, скъпа.
Английският й със суахилски акцент звучеше толкова приятно, че моментално ми се прииска Нгуги да ме вземе за своя внучка.
— Джжжасмин — заекнах аз. — Джасмин Башара.
— Знам — каза тя.
Какво?
Нгуги се усмихна.
— Срещали сме се преди години. Наех баща ти да инсталира допълнително въздушно убежище в дома ми. Той те доведе със себе си. По онова време жилището на администратора все още беше в мехура Армстронг.
— Леле-мале… изобщо не го помня това.
— Беше много малка. И толкова сладка, не отделяше очи от татко си. Как е Амар?
Примигнах няколко пъти.
— Ами… Добре е. Благодаря. Рядко се виждаме. Той е зает с работилницата си, аз с моята си.
— Добър човек е баща ти — каза тя. — Честен бизнесмен и работлив. И един от най-добрите оксиженисти в града. Много жалко, че сте се скарали.
— Чакайте, откъде знаете, че…
— Лене, много ми беше приятно да се видим. Толкова си пораснала!
— Благодаря ви, администратор Нгуги! — Лицето на момичето грейна.
— А на теб, Тронд, благодаря за вкусната вечеря — каза Нгуги.
— Винаги съм на ваше разположение, администратор — каза Тронд и се изправи. Не можех да повярвам, че е по халат за баня! Вечерял е с най-важния човек на Луната по халат!? А после стисна ръката на Нгуги, като да си бяха равни или нещо такова. — Благодаря, че се отби!
Ирина се появи на вратата и отведе Нгуги. Наистина ли зърнах намек за възхищение на лицето на дъртата рускиня? Е, сигурно дори Ирина си имаше слабости. Не е възможно да мразиш всички.