Лежах на койката и се взирах в тавана… който се намираше на няма и метър от лицето ми.
Водят се „жилищни капсули“, но всички им викат „ковчези“. На практика са легла между четири стени, под и таван, и врата, която се заключва. Само едно нещо можеш да правиш в ковчега — да спиш. Е, има и друга употреба (която също включва хоризонтално положение), но иначе… разбирате какво имам предвид.
Разполагам с легло и полица. Това е. В дъното на коридора има обща баня, а на няколко пресечки — обществени душове. Ковчегът ми няма да се появи в „Лунна къща и градина“, но само толкова мога да си позволя.
Проверих часа в джаджата си.
— Ебааа си.
Нямах време за губене. Товарният кораб на ККК щеше да пристигне следобед и ме чакаше работа.
Да се разберем — нашият следобед не се определя по слънцето. „Обед“ получаваме веднъж на двайсет и осем земни дни, а дори и тогава не го виждаме. Всеки мехур си има по два корпуса, дебели по шест сантиметра, а помежду им — метър натрошена скала. И с гаубица да стреляте по града, най-много да го одраскате. Слънчевата светлина със сигурност не може да проникне вътре.
Тогава как определяме времето? Според часовата зона на Кения. В Найроби е следобед, значи и в Артемида е следобед.
След почти смъртоносния си обход бях потна и мръсна. За душ нямах време, но можех поне да се преоблека. Както си бях легнала по гръб на леглото, изхлузих обходническото трико и навлякох синия си комбинезон. Стегнах колана, после седнах в леглото и прибрах косата си на конска опашка. Грабнах джаджата си и излязох.
В Артемида нямаме улици. Имаме коридори. Адски скъпо е да построиш нещо на Луната и никой не би прахосвал ресурси за построяването на пътища. Може да се возиш на електрическа количка или на скутер, но като цяло коридорите са предназначени за пешеходци. Тук гравитацията е едва една шеста от земната. Ходенето не изисква много енергия.
Колкото по-скапан е кварталът, толкова по-тесни са коридорите. Тези в Долен Конрад са направо клаустрофобични. Широки са точно колкото двама души да се разминат, извърнати настрана.
Вървях по коридорите към центъра на Долен 15. Наблизо нямаше асансьор, затова тръгнах по стълбите, като ги вземах по три стъпала наведнъж. Стълбищата в ядрото на мехура са съвсем като земните — със стандартната височина на стъпалото от двайсет и един сантиметра. Уж за удобство на туристите. Стълбищата, където туристи не припарват, са други — всяко стъпало е високо по половин метър. Нищо работа при лунната гравитация. Та изкачих аз с големи скокове едно от туристическите стълбища и стигнах до наземното ниво. Сигурно ви звучи ужасно да изкачиш петнайсет етажа наведнъж, но тук не е голяма работа. Дори не се задъхах.
На наземното ниво се намират тунелите, които свързват отделните мехури. Естествено, всички магазини, бутици и други капани за туристи също се намират тук, за да се възползват максимално от пешеходния трафик. В Конрад това са предимно ресторанти, които продават бъркоч на онези туристи, които не могат да си позволят истинска храна.
При входа на тунела към Олдрин се беше събрала малка тълпа. Това е единственият начин да се придвижиш от Конрад до Олдрин, освен ако не заобиколиш през Армстронг, и това прави тунела основна пътна артерия. Минах през огромната кръгла врата. Не каква да е врата, а като онази в самолетите, която се затваря и запечатва автоматично при промяна в налягането. Ако в тунела се отвори пробойна, изтичащият от мехура въздух ще затвори вратата. Всички в Конрад ще оцелеят. Ако се случи да си в тунела обаче… е, да не съм на твое място.
— Я, и това ако не е Джаз Башара! — каза един задник наблизо. Все едно сме първи приятелчета.
Не бяхме.
— Здрасти, Дейл — казах аз и си продължих по пътя.
Той се затича да ме настигне.
— Явно пристига товарен кораб. Нищо друго не може да вкара мързеливия ти задник в униформа.
— Помниш ли онзи път, когато проявих бегъл интерес към мнението ти? О, чакай, моя грешка. Никога не се е случвало.
— Чух, че са те скъсали на изпита днес. — Цъкна с език, уж съчувствено. — Кофти работа. Аз го взех от първия път, но не може всички да са като мен, нали?
— Изчезни.
— Мда, туристите плащат луди пари да излязат навън, да знаеш. Тъкмо отивам към Туристическия център, че имам група за обход. Направо ще се зарина с мангизи.
— Непременно ги заведи при острите камъни и им покажи няколко скока.